Креатин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Creatine neutral.png

Креатинът е аминокиселина, която в естественото си състояние се намира в гръбначните организми и подпомага доставянето на енергия към мускулите и нервите. Креатинът е открит през 1862 г. от Мишел Йожен Шеврьол като част от мускулите.

Съдържание

Функции [редактиране]

Ролята на креатина в организма е свързана с процесите на мускулното съкращение. Основен източник на енергия за него е аденозинтрифосфатът (АТФ), който се разгражда до аденозиндифосфат (АДФ). Съдържанието на АТФ в мускулите е малко и когато е необходимо да се извършва по-продължителна мускулна работа, той трябва да се ресинтезира бързо. Възстановяването от АДФ до АТФ в анаеробна фаза се извършва с помощта на креатинфосфата (КФ).

Основната функция на креатина е увеличаването на енергийния резерв в мускулите.[1]

Биосинтез [редактиране]

При хората около половината от дневните нужди от креатин се синтезират от три различни аминокиселини — глицин (glycine), аргинин (arginine) и метионин (methionine). Останалото се набавя чрез храносмилателната система, след това 95% процента от него се съхранява в мускулните тъкани.

CreatineSynthesisedited.PNG

Първият ензим GATM е митохондриален ензим отговорен за катализирането на първата част от синтеза на креатин и е основно изразен в бъбреците и панкреаса.

Вторият ензим (GAMT, guanidinoacetate N-methyltransferase) е основно изразен в черния дроб и панкреаса.

Генетичния дефицит при синтеза на креатин води до редица сериозни неврологични дефекти.

Полемика [редактиране]

Докато ефективността на креатина в лечението на мускулни, невро-мускулни и невро-дегенеративни заболяания е документирана, ползите от него като хранителна добавка е спорна. Някои дори предлагат употребата му с цел увеличаването на енергийния резерв в мускулите и повишаване на мускулната сила и издръжливост да бъде строго забранена поради възможните странични ефекти от това.

Странични ефекти [редактиране]

Краткотрайната употреба на креатин при напълно здрав човек се счита за сравнителнно безопасна. Изследванията досега не са успели да установят със сигурност краткотрайни или дълготрайните ефекти на нарушено здраве вследствие на използването на креатин като хранителна добавка.[2] Правилната дозировка и цикличност на креатиновите добавки не са били свързани със застрашаващи здравето ефекти с изключение на случайна дехидратация, причинена от повишената нужна от вода на мускулите в сравнение с останалата част от тялото.[3] Всъщност, увеличената маса на тялото поради по-голямата хидратация на мускулите широко се приема като страничен ефект от приемането на креатин като хранителна добавка[4][5].

Според изявлението на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), публикувано през 2004 година, е заключено: „Безопасността и разпространяването на креатин и креатин-монохидрат в хранителни добавки не е повод за загриженост, ако се спазват мерки за безопасен контрол по отношение на чистотата на продукта (минимум 99,95%)“. EFSA подкрепя мнението на научния институт по храните (SCF), че предозиране с креатин (20 g/ден) трябва да бъде избягвано. Те считат, че дози от 3 g/ден не се считат за опасни.[6]

Това мнение се базира на факта, че креатинът е естествен компонент на майчиното мляко и той е нужен за развитието на мозъка на ембриона и на бебетата, както и за оптималната физиологична функция на тялото на възрастния човек, особено на мозъка, нервната система, мускулите и органи и клетки с висока енергийна нужда.

Странични ефекти, свързани с болки в долната част на краката, могат да бъдат свързани с употребата на креатинови добавки. Креатинът може да бъде причината за повишено външно налягане в долната част на краката. Това обикновено се случва вследствие употреба на креатин, когато човек почива или след тренировка. При хора, употребявали креатин повече от 35 дни, се наблюдава повишено нормално налягане в сравнение с хора, които не употребяват креатин. Това може да причини много силни болки в долната част на краката. Ако това състояние продължи, се консултирайте с лекар и го уведомете за консумацията на креатин, въпреки че това състояние може и обикновено отшумява, ако не бъде лекувано, то може да причини сериозни увреждания, налагащи спешна медицинска намеса.[7]

Други възможни (недоказани) странични реакции включват: диария, мускулни крампи, понижен обем на кръвта и нарушен баланс на електролитите в тялото ни. Спрете да приемате креатин и се консултирайте с лекар, ако забележите: алергича реакция (трудно дишане, сухота в гърлото, сухота на езика и устните), симптоми на бъбречни проблеми, като намалено количество урина.

Източници [редактиране]

При хората приблизително половината от нужния креатин се набавя чрез месните храни. Тъй като зеленчуците не съдържат креатин, вегетарианците имат ниски нива на мускулен креатин. Поради това, когато те започнат да консумират креатинови добавки, те придобиват по-високи нива в сравнение на хора, които консумират месо.[8]

Креатинът при лечението на заболявания [редактиране]

Креатиновите добавки продължават да бъдат обект на изследвания, свързани с лечение на мускулни, невро-мускулни и неврологични заболявания - (артрит, сърдечна недостатъчност, болест на Паркинсон и др.).

Извадки [редактиране]

  1. ↑ [http://www.hdobavki.hit.bg/Pove4e%20za/Kreatin.html Хранителни добавки(Креатин).
  2. ↑ Creatine Studies, Possible Adverse Effects of Creatine Supplementation.
  3. ↑ Bizzarini E, De Angelis L.. Is the use of oral creatine supplementation safe?. // J Sports Med Phys Fitness.. Декември 2004.
  4. ↑ Creatine's Side Effects. Fact or Fiction?, An interview of Professor Jacques R. Poortmans
  5. ↑ Poortmans J. R., Francaux, M.. Adverse effects of creatine supplementation. Fact or Fiction?. // Sports Medicine. Септември 2000.
  6. ↑ Изявление на EFSA, 26 Април 2006.
  7. ↑ Journal of Athletic Training 2001;36(1):85-88 http://www.nata.org/jat/readers/archives/36.1/i1062-6050-036-01-0085.pdf
  8. ↑ Burke DG, Chilibeck PD, Parise G, Candow DG, Mahoney D, Tarnopolsky M. Effect of creatine and weight training on muscle creatine and performance in vegetarians. // Medicine and science in sports and exercise 35 (11). 2003. DOI:10.1249/01.MSS.0000093614.17517.79. с. 1946-55.

Външни препратки [редактиране]

EN:

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Креатин&oldid=5702704“.