Креатинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Креатинин
Creatinine-tautomerism-2D-skeletal.pngCreatinine-tautomerism-3D-balls.png
Триизмерно представяне на молекулата на креатинина
Имена
По IUPAC 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол
Други 2-Амино-1-метилимидазол-4-oл,
1-Mетилгликоциамидин,
1-Mетилхидантоин-2-имид,
2-амино-1,5-дихидро-1-метил-4H-Имидазол-4-oн,
2-Aмино-1-метилимидазолин-4-oн
Идентификатори
Номер на CAS 60-27-5
PubChem 26009888
ChemSpider 21640982
Номер на ЕК 200-466-7
Номер на ООН 1789
KEGG D03600
MeSH Creatinine
ChEBI 16737
ChEMBL 65567
SMILES CN1C=C(O)N=C1N
StdInChI 1S/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2,8H,1H3,(H2,5,6)
StdInChI ключ BTXYOFGSUFEOLA-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2H2,1H3,(H2,5,6,8)
InChI ключ DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYAV
Справка в Beilstein 112061
UNII AYI8EX34EU
3DMet B00175
Качества
Формула C4H7N3O
Моларна маса 113.058911861 g/mol
Външен вид бели кристали
Плътност 1,09 g•cm−3, твърда
Точка на топене 300 °C (разгражда се)
Разтворимост във вода 1 част към
12 части вода
Изоелектрична точка 11,19
pKa 12,309
pKb 1,688
Опасности
ЕС индекс Дразнещо Xi
Фрази за риск R34, R36/37/38, R20/21/22
Фрази за безопасност S26, S36/37/39, S45, S24/25, S36
NFPA 704
NFPA 704.svg
1
1
0
Точка на запалване 290 °C
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Креатининът (на гръцки: κρέας, "плът") е изходен продукт от разграждането на креатинфосфата в мускулите и обикновено се произвежда от организма в постоянно количество за единица време, но в зависимост от обема на мускулната маса.

Приложение в медицината[редактиране | edit source]

Серумната концентрация [1] е основен индикатор за здравето на бъбреците и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко ефективно се отделят и други отпадни вещества. За Синтеза на креатинина са необходими [2] креатин, фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от аденозинтрифосфат (ATP, енергийният запас на организма).

От своя страна, креатинът се синтезира главно в черния дроб посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от аминокиселините аргинин и глицин) посредством адеметионина (S-adenosyl methionine). След това креатинът се транспортира по кръвен път до органите и особено мускулите и мозъка, където, посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.[3] В процеса ни синтеза на креатинина, катализиран от ензима креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.[4]

Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в нефроните главно посредством гломерулна филтрация в Малпигиевите телца, но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта при нормална филтрационна функция е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в кръвта и урината може да се определи индексът на гломерулна филтрация (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин.

При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава oценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин. [5]

Определени вещества като кетонни тела, циметидин (тагамет) и триметоприм намаляват каналчестата секреция на креатинина и повишават точността на оценката за ИГФ, при особено крайна форма на хронична- или остра бъбречна недостатъчност.

Всеки ден 1-2% от мускулния креатин се трансформира в креатинин.[3] Типично мъжете имат по-високи нива на креатинина от жените, поради разликата в анатомичната структура и по-голяма скелетно-мускулна маса. [3] Изкуствено повишаване на нивата на креатинина може да се постигне чрез консумация на препарати за културизъм, фитнес и други подобни, съдържащи креатин; същият ефект може да се получи при консумация на повече месо.[3]

Диагностична употреба[редактиране | edit source]

Серумен креатинин[редактиране | edit source]

Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.[3] Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.[6] Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано замерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7” (натрий, калий, хлор, бикарбонат, урея, креатинин и глюкоза).


Химизъм[редактиране | edit source]

По отношение на химическите свойства, креатининът е спонтанно генериран цикличен дериват на креатина. Съществуват няколко тавтомери на креатинина, по ред на разпространение те са:

  • 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол (или 2-амино-1-метилимидазол-4-ол)
  • 2-Амино-1-метил-4,5-дихидро-1H-имидазол-4-oн
  • 2-Имино-1-метил-2,3-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-3H-имидазол-4-ол)
  • 2-Имино-1-метилимидазолидин-4-он
  • 2-Имино-1-метил-2,5-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-5H-имидазол-4-ол)

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. (Бел.:) ...лабораторно замерване на концентрацията в кръвна проба.
  2. http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htm
  3. а б в г д Taylor, E. Howard. Clinical Chemistry. New York, John Wiley and Sons, 1989. с. 4, 58–62.
  4. Allen PJ. Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value?. // Neurosci Biobehav Rev 36 (5). May 2012. DOI:10.1016/j.neubiorev.2012.03.005. с. 1442–62.
  5. Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD. Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients. // Kidney Int. 28 (5). November 1985. с. 830–8.
  6. Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T. Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment. // Diabetes Care 28 (1). January 2005. DOI:10.2337/diacare.28.1.164. с. 164–76.

Външни препратки[редактиране | edit source]