Кремен (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кремен.

Кремен
България
Red pog.png
Кремен
Област Благоевград
Red pog.png
Кремен
Общи данни
Население 191 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 61,869 km²
Надм. височина 1100 m
Пощ. код 2771
Тел. код 074407
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 39614
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Банско
Георги Икономов
(ГЕРБ)

Кремѐн е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в най-източните части на Северен Пирин.

История[редактиране | edit source]

Според едно предание жителите му разнасяли с яките си мулета из околните селища кремъци и от тук получили названието си Кременци, а селото било наречено Кремен. Второ предание гласи, че по времето на помохамеданчването османците срещнали упорита съпротива от населението, което не предало вярата си, останало твърдо като кремък.

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Кремен (Кремин) са регистрирани 37 лица.[1]

В края на 19 и началото на 20 век Кремен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кремен (Kremen) е посочено като село със 160 домакинства и 560 българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кремен като село със 140 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кремен, на СЗ от Неврокоп 7 часа. Разположено в полите на Пирин до един приток от Места; тоя приток разделя селото на две. Овчари, козари и зидари. Църква и училище български. 1 учител, 50 ученика. Къщи 160, българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1220 души, всички българи.[5]

Революционна дейност[редактиране | edit source]

В 1901 година войводата на ВМОРО Иван Апостолов (Копаран чауш) основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.[6] Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.

В Кремен е организиран склад за пушки, муниции и снаряжение, докарвани предимно от България или закупувани от самата Османска империя. Складът в Радоновата къща е под опеката на местните ръководители учителите Благой Хр. Джуданов и Георги Гл. Москов и на Копаран чауш.[7] През първата половина на февруари 1903 година в Кремен идва Гоце Делчев с чета, в която е кременецът Иван Ф. Радулов. Гоце отсяда в Радоновци, а четата е настанена в къщите на Георги Т. Юсев, Благо Ценкин и други. В Кремен отсядат и чети на Върховния комитет.[8]

Малко преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание в селото отсяда четата на Стоян Мълчанков. Предадена е от ратая Кушан и в селото пристига войска, много кременци са арестувани, отведени във Филипово, а после в Неврокоп и измъчвани в продължение на 90 дни, след което свободата им е откупена от селяните.[9]

Два месеца преди избухването на въстанието 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, оглавени от кременците Благой Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.[10]

Кременска милиция, под командването на Благой Джугданов, участва активно в унищожаването на османския гарнизон в Обидим на 14 септември и в разгрома на впоследствие изпратената от Неврокоп османска част на 16 септември при Харамибунар.[11] Оцелелите от двете сражения османски войници заедно с башибозук от Рибново, Филипово и друи помашки селища в района се насочва към Кремен. Селяните заедно с добитъка се изтеглят в планината, а ценната покъщнина е закопана. Кметът Илия Филиповски, който има добри връзки в Неврокоп, пъдарят Стоил Ушехов и брат му Коста Ушехов решават да се опитат да измолят пощада за селото от османците. Тримата са измъчвани страшно, като на Филиповски са отрязани краката, но не издават къде са се оттеглили въстаниците. Насечени са на парчета. Семейството на кмета, останало в селото, е избито - жена му Мария и шестнайсетгодишният Петър са убити, седемгодишният Георги се спасява, а двегодишната Мария е отведена в Драма. Другите трима старци, останали в селото, също са убити. Цялото село е изгорено. Общо жертвите на селото във въстанието са 32.[12]

Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока - единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.[13]

През 1908-1909 година селото има 214 български къщи с население 1091 души.[14]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Високо в планината се намират известните Кременски езера, в които и през месец август водата е ледена и има най-вкусната пъстърва.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година първата неделя на август в местността Харамибунара се провежда събор по случай Илинденско-Преображенското въстание.

Личности[редактиране | edit source]

  • България Ангел Джугданов, партизанин от четата на Иван Козарев, по-късно дългогодишен кмет на селото, като при неговото кметуване за първи път са асфалтирани главните улици на Кремен;
  • България Галактион Хилендарец (1830 - 1894), български революционер;
  • България Георги Кременлията (1840 - 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание;
  • Република Македония Георги Радулов (Георге Радуле) (р. 1942), преподавател по автоматизация на минното производство с македонско национално съзнание, автор на книги на историческа тематика;
  • България Димитър Недялков, български опълченец, I опълченска дружина;[15]
  • България Димитър Сириджанов Кехайов, български учител в родното си село през 1872 година;[16]
  • България Илия Ат. Ходжев, български учител в родното си село между 1857 - 1862 година, след това се преселва в Правица, където отглежда тютюн;[17]
  • България Костадин Кобаков (р. 1948), български инженер и политик от БСП;
  • България Тодор Ан. Юсев, български учител в родното си село след 1850 година;[18]
  • България Сириджан Ив. Кехайов, български учител в родното си село от 1853 година.[19]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 194.
  6. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 243.
  7. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 244.
  8. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 245.
  9. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 246.
  10. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247.
  11. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 104.
  12. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 248 - 251.
  13. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 - 252.
  14. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 81
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.328.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.680.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.717.
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.328.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.