Кремиковски манастир
| Кремиковски манастир „Свети Георги“ |
|
 Двора на манастира с двете църкви |
|
 Разположение в България
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  Кремиковци, България |
| Изграждане | 14 век |
| Съвременен статут | Паметник на културата |
Кремиковският манастир „Свети Георги“ е български православен манастир.
Съдържание |
[редактиране] Местонахождение
Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 км северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.
[редактиране] История
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.[1] От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.
Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.
Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през 17 век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17-18 век.
В 1876 г. манастирът спасява и крие ботевия четник Димирът Тодоров - Казака.
В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.
[редактиране] Галерия
- Снимки от Кремиковския манастир
-
Преддверието на старата църква
-
Паметна плоча до входа на старата църква
-
Стенописите в старата църква
-
Стенописи
-
Поклонението на влъхвите
-
Date
[редактиране] Външни препратки
- Кремиковски манастир "Св.Георги Победоносец", pravoslavieto.com
- Кремиковски манастир — информация и снимки, bulgarianmonastery.com
[редактиране] Бележки
- ↑ Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9-10.
