Кремиковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кремиковският манастир „Свети Георги е български православен манастир.

Съдържание

[редактиране] Местонахождение

Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 км северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.

[редактиране] История

Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.[1] От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.

Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през 17 век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.

Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17-18 век.

В 1876 г. манастирът спасява и крие ботевия четник Димирът Тодоров - Казака.

В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9-10.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици