Кресна
Тази статия е за града. За селото вижте Стара Кресна.
| Кресна | |
  | |
 Кресна | |
  Кресна  Кресна  Кресна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3346 души[1] (15 март 2024 г.) 59,3 души/km² |
| Землище | 56,467 km² |
| Надм. височина | 232 m |
| Пощ. код | 2840 |
| Тел. код | 07433 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 14492 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015) |
| Кресна в Общомедия | |
Крѐсна е град (от 1978, дотогава Гара Пирин) в Югозападна България, намиращ се в област Благоевград, административен център на община Кресна.
География[редактиране | редактиране на кода]
Община Кресна (7560 жители) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевската планина. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.
Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток-североизток, а в дълбочина – величествения хребет на Пирин.
В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия“.
Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. св. Козма и Дамян“ (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Рождество Богородично“, е в село Влахи и датира от 1750 г.
От двете страни на Струма се намира резерватът „Тисата“ – най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над сто вида птици. Орнитолози, любители на планински маршрути, рибари и гости – всички са добре дошли в Кресна, където с гостоприемство и топлота ги посрещат местните хора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността.
Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. Тя е призната за гарово селище без административен акт през 1934 г. През 1956 г. населението на м. Ново село е преброено заедно с населението на Гара Пирин. През 1959 г. към Гара Пирин е присъединена м. Крива ливада с Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. С Указ № 1582/обн. 29.09.1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна – на Стара Кресна.
От 1932 година в Крива ливада работи Читалище „Пробуда“.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 3313 българи.[3]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 3470 |
| Българи | 3313 |
| Турци | - |
| Цигани | 15 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 13 |
| Неотговорили | 115 |
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Населението изповядва източноправославието. В 1941 година в Кресна е построена църквата „Свети Иван Рилски“.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
На 28 май 2007 е открита нова детска ясла, построена в района на старата детска ясла.
- Участък Полиция
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.
На около 7 км от града, в полите на Малешевска планина, се намира манастирът „Св. Пророк Илия“. Край близкото село Влахи се намира местността Градешка баня, известна с минералните си извори.
Кресна е изходна точка до Синанишкото езеро, в подножието на пиринския връх Синаница. Това е популярна и уникално красива местност. На брега на езерото е разположена едноименната хижа.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 19 октомври всяка година се провежда празникът на общината. Православната църква чества празника на свети Иван Рилски.
Всеки месец се издава редовно вестник „Кресна“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
