Крива бара (област Враца)
За другото българско село с това име вижте Крива бара (Област Монтана).
| Крива бара | |
  Крива бара  Крива бара | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 393 души[1] (15 март 2024 г.) 25,3 души/km² |
| Землище | 15 542 km² |
| Надм. височина | 66 m |
| Пощ. код | 3328 |
| Тел. код | 09168 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 39730 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Крива бара Цветан Йорданов (независим) |
Крѝва ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Крива бара се намира в плодородната местност Златия.
Най-близката до селото извивка на река Огоста сега е превърната в три езера, наричани „Локвата“. Известни местности покрай реката също са „Новков брег“, „Лъката“, и два естествени нейни вира „Върбата“ и „Язът“, любимо и удобно място за пране и къпане на местните хора. На левия бряг на старото речно корито, до отдавна изсечената селска гора се намира „Гуновия брег“, където зимата деца, пораснали такива и техните придружители се упражняват в зимните спортове.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано от преселници от Вършечкия балкан(с. Драганица, селата Долна и Горна Бела Речка) слезли в равнината след османската власт. Името му идва от факта, че е разположено на извивка на р. Огоста (балканджиите са наричали реката „бара“). Официално е заселено през 1880 г, като дядовците ни купували земя от хората от съседните села Хайредин и Бутан.
В началото на 20 век около дузина кривобарчени отиват да работят в Америка (основно като дървосекачи по Тихоокеанското крайбрежие на САЩ). След известен период повечето се завръщат в Крива бара.
По време на Втората световна война, в периода на съюзничеството на България с Германия, немски войски преминават и лагеруват в селото. В селото живеят наследници на преселници торлаци.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православни християни.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Кметство, читалище, библиотека, здравна служба, ресторант и две заведения, три магазина с хранителни стоки. Селото разполага с детска градина и основно училище, както и асфалтова база, разположена по пътя към село Бутан.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото се провежда на 8 и 9 ноември всяка година.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Много популярни са чушките, пълнени с боб. Също така наречената чорба – саламура от пиле, пиле лютика.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Салтиров (р.1930), български офицер, генерал-майор
- Никола Христов Костов е бивш български футболист, нападател, роден и отрасъл в Крива бара. Клубна легенда на Дунав. Играл е също в ЦСКА и Ботев. Общо в „А“ група има 251 мача с 87 гола, а в „Б“ група 83 мача с 53 гола. На 2-ро място във вечната ранглиста на голмайсторите на Дунав в елитното първенство с 59 попадения.
- Дилян Христов Иванов - дълги години играч, а сега действащ треньор във ФК "Монтана" - Монтана.
- Върбан Иванов Димитров - Бебо, роден също в Крива бара - детски писател, поет и общественик.
- Виктор Грънчаров - Фори. Музикант, соло китарист на групите: " Импулс", "Спринт" и "Диана Експрес" - роден в Оряхово, но татко му е от рода на "Грънчарите" в с. Крива бара. Сега живее в Лас Вегас.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
