Крива бара (Област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с това име вижте Крива бара (Област Враца).

Крива бара
България
Red pog.png
Крива бара
Област Монтана
Red pog.png
Крива бара
Общи данни
Население 1 078 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 26,818 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 3669
Тел. код 09783
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 39743
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Димитрова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крива бара
Петър Спасов
(ГЕРБ)

Крѝва ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, Област Монтана.

История[редактиране | edit source]

Мостът над река Лом в Крива бара, който е построен от италинаци през 1930-те години.

Селото е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината е войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от липсата на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост на река Гаговишка, от която идва и името на селото - Крива бара. Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии и така то е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак около реката. В онези времена селото е било малка махала, част от ратайте, кото с друготе съседни махали са били част едро турско земевладение. Вероятно след Руско-турската война 1806-1812 г. и освобождението на Румъния, част от опустошените земеделски чифлици на турците са били разпродадени на румънски земеделци накратко познати ни в България, като чукои. Вероятно около Руско-Турската война 1876-77г. и последвалите събития са довели до разграбването на тези земи от румънските земеделци и се обособяват селски общини със собствени земеделски територии. Село Крива бара се мести няколко пъти, но вече в свои земеделски район. В селото е имало разквартирувани руснаци през първата и втората руско-турски войни на балканите, както и белогвардейци от корпоса на ген. Деникин.

През 1923 година селото е в центъра на въстанието от това време. В него загиват петима участника от които трима цигани. Въстанието се вдига по повод репресиите на превратаджийте свалили Ал. Стамболийски и най вече поради повишаването на лихвите по заемите, които селяните са взели за закупуване на земи или селскостопанска техника. След свалянето на правителството на  Стамболийски започват репресии върху земеделци и икономически въздействия, които селяните не могат да приемат. Въстанието  идейно е подкрепено от комунистите, но тяхното участие се заключава в няколко кратки митинга и бягство през границата в Сърбия. Земеделците отчаяно се бият на гарата в Бойчиновци, Брусарци до гр. Лом. Заловените въстанници (по скоро протестиращи) са откарани в гр. Лом, натоварени на три малки шлепа; хората от единият са хвърляни във водите на р. Дунав връзани един за друг.  По този случай е написан част от сценария на филма "На всеки километър"  . На всеки километър от Бойчиновци, Брусарци, Белоградчик до Лом селяните са защитавали свойте права и искания.  Въстанието след 44г.  има силно политизиран исторически характер, какъвъвто  не е имало  през 23 г. 
Другите участници в септемврийското въстание са били в първият шлеп потопен край гр. Лом и само някои от заловените селяни са били спасени от Депотатът ....  , който е спрял командира на видинският полк край село Динково и с това е предотвратил по-големи истъпления от страна на войската при потошаването на въстанието. Очевидци разказват, че "Черният " Капитан - голям главорез и лщбител на коминисти лично се изпъчил пред депотатът и му прочел заповедта която е получил за прочистване на въстанническият раион.  Депотатът чието име сега не си спомняме (Йордан Ганчев) слязал от файтона си и се лигитимирал, като депотат от НС и личен царски доставчик на брашно за двореца и заповядал на капитана да се върне във Видин.  Последвал отказ от наглия капитан и веднага изял десетина бастина по главата си.

Ето на това му се вика депотатски имонитет. Капитанът се върнал и село Крава бара се разминало с репресиите, които са били предвидени. В селото е имало няколко мелници една от които е била много голяма за времето си; собственост на депотат и е произвеждала много финно брашно за износ в Америка , както е и снабдявала с брашно двореца в София. В периода 1930-1944 г. в селото е било център на културния и партиен живот в околността. Имало е множество партийни групи на почти всички водещи партии в онези години. Много силна е била групата на земеделският саюз - партията на Ал. Стамболийски.

През 1944 г. над селото и Гр. Брусарци са св водили ожесточени битки със самолетните армади на Великобритания и САЩ преминаващи над България, за да бомбандират петролните каденци в Румъния.

В селото е имало Противо-въздушен корпус на нацистка Германия. Имало е и няколко свалени американски самолети, някои от които са бомбандировачи, а други истребители - охранители. По позициите на немската противо-въздушни сили и по гара Брусарци и околностите е имало и бомбандировки, както и хвърляне на запалителни бомби-варели. Щетите не са били голями, за жертви не се знае. Но има пленени американски летци, кацнали принудително след запалване на самолетите им. След 9.09.'44г. мелниците са национализирани и унищожени. Селото е имало голямо начално училище и едно от най-големите читалища в околността с два кино салона и библиотека. Две църкви, едната от които е от турско време полу вкопана спооред изискавнията в онези времена. Голямият мост посторен от италианците е на река Лом, която минава северо - источно от селото, но от пред и от зад този мост успоредно на река Лом са минавали вадите на няколко мелници и е имало още два малки моста, които днес не съществуват. Река Гаговишка минава около селото от северо-запад на юго-исток южно на селото и по нея има още два моста по пътя за гр. Брусарци и за жп спирката на селото по линията за гр. Лом. В селото е имало потребителска кооперация клон на потребителската кооперация в Брусарци и ТКЗС със свинарници, краварници, телчарници, отглеждане на зеленчуци, пшеница, царевица и др. Имало е и шивашки цехове закратко. Часовинкарско ателие и хлебопекарна към ТКЗС-то. В селото е имало и МТС (Машинно-тракторна станция).

В землището на село Крива бара се намира и месността Връъа и старият турски   път по който е минавала пощата за гр. Видин.

От селото е имало ятаци на партизаните от ломския край.

Селото започва да се обезлщдява след 1985г. През 1980 г. със смяната на имената на циганите и тяхното разселване по другите села в селото са заселени множество семейства които образуват три цигански махали и българите търсят връзки за смяна на жителството си и се преместват в големите градове. След 10 ноември 1989 година селото се обезлюдява, като в него единствено се увеличава циганското население. След 1989-90г. в селото вече няма работа, Ремонтния Завод в Брусарзи е спрян и повечето работоспособни жители на селото го напускат. Селото е имало много добри лозови масиви частни и на ТКЗС -то, овощни градини и др.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В селото единствената забележителност е един мост над река Лом, която минава до селото.

Личности[редактиране | edit source]

  • Петър Б. Василев (1918-2001), кинорежисьор
  • Акад., проф., д-р Иван Дуриданов - Роден на 22.02.1920 г. в с. Комщица, Софийско. Детството и юношеството му преминават в село Крива бара. Завършва славянска и класическа филология в СУ "Св.Климент Охридски". Преподавател е в СУ от 1951 г. до пенсионирането си. Научната му дейност е в областта на езикознанието, етимологията и ономастиката. Публикациите му над 450 са излезли в 13 страни на 10 езика. Умира на 8 Декември 2005 г. в София

Външни препратки[редактиране | edit source]