Крива бара (Област Монтана)
За другото българско село с това име вижте Крива бара (Област Враца).
| Крива бара | |
 Крива бара
Крива бара
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 106 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 26,818 km² |
| Надм. височина | 68 m |
| Пощ. код | 3669 |
| Тел. код | 09783 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 39743 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Брусарци Наташа Димитрова (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Крива бара Петър Спасов (ГЕРБ) |
Крѝва ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, Област Монтана.
Съдържание |
История[редактиране]
Селото е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината е войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от липсата на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост на река Гаговишка, от която идва и името на селото - Крива бара. Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии и така то е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак около реката. През 1923 година селото е в центъра на въстанието от това време. В него загиват петима участника от които трима цигани.
След 10 ноември 1989 година селото се обезлюдява, като в него единствено се увеличава циганското население.
Културни и природни забележителности[редактиране]
В селото единствената забележителност е един мост над река Лом, която минава до селото.
Личности[редактиране]
- Петър Василев - Милевин, режисирал филмите: „Специалист по всичко“, „Баш Майстора“, „Кит“, „Маневри на петия етаж“, „Левакът“.
- Акад., проф., д-р Иван Дуриданов - Роден на 22.02.1920 г. в с. Комщица, Софийско. Детството и юношеството му преминават в село Крива бара. Завършва славянска и класическа филология в СУ "Св.Климент Охридски". Преподавател е в СУ от 1951 г. до пенсионирането си. Научната му дейност е в областта на езикознанието, етимологията и ономастиката. Публикациите му над 450 са излезли в 13 страни на 10 езика. Умира на 8 Декември 2005 г. в София
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||
