Крива бара (Област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с това име вижте Крива бара (Област Враца).

Крива бара
България
Red pog.png
Крива бара
Област Монтана
Red pog.png
Крива бара
Общи данни
Население 1 079 (ГРАО, 2014-12-15)*
Землище 26,818 km²
Надм. височина 68 m
Пощ. код 3669
Тел. код 09783
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 39743
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Димитрова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крива бара
Петър Спасов
(ГЕРБ)

Крѝва ба̀ра е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, Област Монтана.

История[редактиране | редактиране на кода]

 Мостът над река Лом в Крива бара, построен от италианци през 1930-те години.
Мостът над река Лом в Крива бара, построен от италианци през 1930-те години.

Селото е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината е войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от липсата на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост на река Гаговишка, от която идва и името на селото - Крива бара. Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии и така то е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак около реката.

В онези времена селото е било малка махала, част от ратаите, които с другите съседни махали са били част от едро турско земевладение. Вероятно след Руско-турската война 1806-1812 г. и освобождението на Румъния, част от опустошените земеделски чифлици на турците са били разпродадени на румънски земеделци, познати в България като чокои. Вероятно около Руско-Турската война 1876-77 г. и последвалите събития са довели до разграбването на тези земи от румънските земеделци и се обособяват селски общини със собствени земеделски територии. Село Крива бара се мести няколко пъти, но вече в свои земеделски район. В селото е имало разквартирувани руснаци през първата и втората руско-турски войни на Балканите, както и белогвардейци от корпуса на ген. Деникин.

През 1923 година селото е в центъра на въстанието от това време. В него загиват петима участника, от които трима цигани. Въстанието се вдига по повод репресиите на превратаджиите, свалили Александър Стамболийски, и най-вече поради повишаването на лихвите по заемите, които селяните са взели за закупуване на земи или селскостопанска техника. След свалянето на правителството на  Стамболийски започват репресии срещу земеделци и икономически въздействия, които селяните не могат да приемат. Въстанието идейно е подкрепено от комунистите, но тяхното участие се заключава в няколко кратки митинга и бягство през границата в Сърбия. Земеделците отчаяно се бият на гарата в Бойчиновци, Брусарци до гр. Лом. Заловените въстаници (по-скоро протестиращи) са откарани в гр. Лом, натоварени на три малки шлепа; хората от единия са хвърляни във водите на р. Дунав, вързани един за друг.  По този случай е написан част от сценария на филма "На всеки километър". На всеки километър от Бойчиновци, Брусарци, Белоградчик до Лом селяните са защитавали своите права и искания.  Въстанието през 1944 г.  има силно политизиран исторически характер, какъвто  не е имало  през 1923 г. 
Другите участници в септемврийското въстание са били в първия шлеп, потопен край гр. Лом и само някои от заловените селяни са били спасени от Депотатът ....  , който е спрял командира на видинския полк край село Динково и с това е предотвратил по-големи изстъпления от страна на войската при потушаването на въстанието. Очевидци разказват, че "Черният" капитан - голям главорез и любител на комунисти лично се изпъчил пред депутата и му прочел заповедта, която е получил за прочистване на въстаническия район.  Депутатът, чието име сега не си спомняме (Йордан Ганчев), слязъл от файтона си и се легитимирал като депутат от НС и личен царски доставчик на брашно за двореца и заповядал на капитана да се върне във Видин.  Последвал отказ от наглия капитан и веднага изял десетина бастуна по главата си. Ето на това му се вика депутатски имунитет.  Капитанът се върнал и село Крава бара се разминало с репресиите, които са били предвидени.

В селото е имало няколко мелници, една от които е била много голяма за времето си; собственост на депутат и е произвеждала много фино брашно за износ в Америка, както е и снабдявала с брашно двореца в София. В периода 1930-1944 г. в селото е било център на културния и партиен живот в околността. Имало е множество партийни групи на почти всички водещи партии в онези години. Много силна е била групата на Земеделския съюз - партията на Ал. Стамболийски.

През 1944 г. над селото и гр. Брусарци са се водили ожесточени битки със самолетните армади на Великобритания и САЩ, преминаващи над България, за да бомбардират петролните кладенци в Румъния.

В селото е имало противовъздушен корпус на нацистка Германия. Имало е и няколко свалени американски самолети, някои от които са бомбардировачи, а други изтребители - охранители. По позициите на немската противовъздушни сили и по гара Брусарци и околностите е имало и бомбардировки, както и хвърляне на запалителни бомби-варели. Щетите не са били големи, за жертви не се знае. Но има пленени американски летци, кацнали принудително след запалване на самолетите им.

След 9.09.1944 г. мелниците са национализирани и унищожени. Селото е имало голямо начално училище и едно от най-големите читалища в околността с два киносалона и библиотека. Две църкви, едната от които е от турско време - полувкопана според изискванията в онези времена. Големият мост, построен от италианците е на река Лом, която минава североизточно от селото, но отпред и отзад на този мост успоредно на река Лом са минавали вадите на няколко мелници и е имало още два малки моста, които днес не съществуват. Река Гаговишка минава около селото от северозапад на югоизток южно на селото и по нея има още два моста по пътя за гр. Брусарци и за жп спирката на селото по линията за гр. Лом. В селото е имало потребителска кооперация клон на потребителската кооперация в Брусарци и ТКЗС със свинарници, краварници, телчарници, отглеждане на зеленчуци, пшеница, царевица и др. Имало е и шивашки цехове закратко. Часовникарско ателие и хлебопекарна към ТКЗС-то. В селото е имало и МТС (Машинно-тракторна станция).

В землището на село Крива бара се намира и месността Връъа и старият турски   път по който е минавала пощата за гр. Видин.

От селото е имало ятаци на партизаните от Ломския край.

Селото започва да се обезлюдява след 1985 г. През 1980 г. със смяната на имената на циганите и тяхното разселване по другите села в селото са заселени множество семейства които образуват три цигански махали и българите търсят връзки за смяна на жителството си и се преместват в големите градове.

След 10 ноември 1989 г. селото се обезлюдява, като в него единствено се увеличава циганското население. След 1989-90 г. в селото вече няма работа, Ремонтният Завод в Брусарци е спрян и повечето работоспособни жители на селото го напускат. Селото е имало много добри лозови масиви - частни и на ТКЗС -то, овощни градини и др.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото единствената забележителност е един мост над река Лом, която минава до селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Б. Василев (1918-2001), кинорежисьор
  • Акад., проф., д-р Иван Дуриданов - Роден на 22.02.1920 г. в с. Комщица, Софийско. Детството и юношеството му преминават в село Крива бара. Завършва славянска и класическа филология в СУ "Св.Климент Охридски". Преподавател е в СУ от 1951 г. до пенсионирането си. Научната му дейност е в областта на езикознанието, етимологията и ономастиката. Публикациите му над 450 са излезли в 13 страни на 10 езика. Умира на 8 Декември 2005 г. в София.
  • Георги Божинов (1924-2004 г.), журналист и писател. известен с историческите си книги и пътеписи. Автор на романа "Калуня-каля", историческата повест "Караджата", "Вдън гората Дикчам", "Юлень" и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]