Крива паланка

Крива паланка Крива Паланка
Крива паланка Крива паланка на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Североизточен
Община:	Крива паланка
Географска област:	Славище
Население:	14 558 (2002)
Надморска височина:	644 м
Геогр. положение:	42° 12' 11" сев. ш. 22° 20' 5" изт. д.
Пощенски код:	1330
Телефонен код:	+389 (0)31
Код на МПС:	KU

Крива паланка и Крива река

Църквата „Св. Димитър“

Крива паланка (понякога в старата литература Криворечна паланка или Егри паланка, на македонска литературна норма: Крива Паланка, на турски: Egri Palanka, Егри Паланка) е град в североизточната част на Република Македония, център на едноименната община Крива паланка.

География

Градът е разположен в подножието на Осоговската планина на двата бряга на Крива река и притока ѝ Дурачка река в областта Славище. Крива паланка е отдалечена на 100 км от столицата Скопие. В непосредствена близост на града се намира ГКПП Деве баир с България. Само на 2 км от центъра на града се намира Осоговският манастир.

История

През 1845 година в Крива Паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. През 1868 година официално е създадена Паланечката българска община.

В началото на 20 век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 1 500 жители българи християни, 2 500 турци, 20 власи и 320 цигани.

В началото на 20 век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия.

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани.

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Крива паланка днес

Според преброяването от 2002 година Крива паланка има 14 558 жители.

Националност	Всичко
македонци	13 758
албанци	0
турци	2
роми	668
власи	2
сърби	88
бошняци	1
други	39

Градът има положителен демографски прираст и един от малкото в страната, в които този прираст се дължи не на албанско население.

Поради стратегическото местоположение на Крива паланка на паневропейски транспортен коридор 8 се предвижда да бъде продължена железопътната линия до границата с България и Гюешево, която в момента е изградена до село Беляковце.

Забележителности

• Църква "Свети Димитър", построена в 1833 г.

Личности

Родени в Крива паланка

• Александър Димитраков (1879 - 1912), български революционер от ВМОРО
• Благородна Цветковска (р.1949), политик от Република Македония, депутат от СДСМ
• Георги Апостолов (1898 - ?), български общественик и просветен деец
• Георги Паланецки, български духовник
• Димитър Давидов, български просветен деец и духовник
• Димитър Кючюков, български революционер, Ботев четник
• Димитър Хаджилиев (1895 - 1960), български писател
• Кирил Ценевски (1943 - ), режисьор от Република Македония
• Константин Димитракиев (1891 - ?), български учен, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицински Университет)
• Константин Попапостолов (1868 - 1940), български духовник и революционер
• Константин Танбурков, български революционер от ВМОРО
• Любен Апостолов (1895 - 1945), български военен
• Манасий Лучански (1870 - 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
• Мери Младеновска-Георгиевска (р.1969), политик от Република Македония, депутат от СДСМ
• Фироклис Антонов (1880 - 1942), български революционер от ВМОРО
• Борис Арсов (1906 - 1954), професор от Социалистическа Република Македония, югославски партизанин и деец на НОВМ
• Любен Апостолов (1895-1945), български военен деец и полковник

Македоно-одрински опълченци от Крива паланка

• Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина

Починали в Крива паланка

• Велко Спанчев (1896 - 1944), виден български общественик
• Митре Връчковски (1921-1944), български партизанин и деец на НОВМ

Свързани с Крива паланка

• Димитър Македонски - Папашата (1839 - 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
• Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО

Външни препратки

• Официален сайт на Община Крива паланка
• Община Крива паланка на сайта на македонското министерство на местното самоуправление
• Информации за Крива Паланка и кривопаланечко

Литература

• Видоески, Божидар. За вокалната система на кривопаланечкиот говор. — Мак. јазик, 1953, № 5—6, 112—121; № 7, 156—165; № 8, 173—182; № 9, 206—209.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.