Криволак
| Криволак | |
|---|---|
 Джамия в Криволак през Първата световна война
|
|
  Криволак
Криволак на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Вардарски |
| Община: | Неготино |
| Географска област: | Тиквеш |
| Население: | 1021 (2002) |
| Надморска височина: | 100 м |
| Геогр. положение: | 41° 31' 37" сев. ш. 22° 7' 14" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
Крѝволак (на македонска литературна норма: Криволак) е село в Република Македония, в Община Неготино.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприетно за развитието му се отразява стратегисческото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията - Неготино и Кавадарци.
[редактиране] История
В 19 век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1] Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.
През Междусъюзническата война през 1913 година при Криволак български части се сражават със сръбски войски в кръвопролитно тридневно сражение. След войната Криволак остава в Сърбия.
След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.
След края на войната сръбската власт е възстановена. Селището влиза в състава на кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[2] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.
[редактиране] Криволак днес
В околностите на Криволак днес се намира един от полигоните на Армията на Република Македония, където се провеждат международни военни учения.
[редактиране] Личности
- Починали в Криволак
[редактиране] Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.154.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
| Населени места в Община Неготино |  |
|
|---|---|---|
| Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево
Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
