Кримини
  КриминиΚριμήνι |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Кримини
Кримини на картата на Гърция
|
|
 Кримини
Кримини на картата на дем Горуша и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Население | 90 (2001) |
| Надм. височина | 691 m |
| Пощ. код | 50002 |
| Тел. код | +30 24680 |
Кримини или Кримин (на гръцки: Κριμήνιο, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 90 жители (2001).
Съдържание |
География[редактиране]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен - диалектна форма на кремък.
История[редактиране]
В Османската империя[редактиране]
В 18 век в селото живеят българи, но в края на 19 вече е чисто гръцко. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[1]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Кримин:
| „ | На два часа северно от Ляпчища се намира християнското село Кримин, състоящо се от 78 къщи, които плащат 7980 пиастри данък и 3400 инание-аскерие. В селото има едно училище. Жителите се занимават със земеделие. В градините се раждат много плодове и овощи.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.[3]
По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.[4]
Според гръцка статистика от 1904 година в Криминон живеят 425 гърци християни елинофони.[5]
В периода 17-19 век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.[6]
В Гърция[редактиране]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.
Преброявания[редактиране]
Личности[редактиране]
- Родени в Кримини
Дионисий (18 век), игумен на Зографския манастир- Павел Йоанович (18 век - след 1842), български архитект, строител на църквата в Рилския манастир
Германос Лямадис (1884 - 1965), гръцки духовник, участник в гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Литература[редактиране]
- Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки[редактиране]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 182.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
