Кримини
| Кримини Κριμήνι | |
| — село — | |
 Площадът на селото с Криминската чешма и църквата „Свети Евстатий“ (1868) | |
  Кримини  Кримини  Кримини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 691 m |
| Население | 90 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
| Кримини в Общомедия | |
Кримини или Кримин (на гръцки: Κριμήνιο, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 90 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен – диалектна форма на кремък.[1] Селото се дели на две махали Дзердзел и Вароси.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според местните легенди селото е родено след разрушаването на две села в района. В западните склонове на върха Палиокримини (в превод Старо Кримини), на много планинско и недостъпно място, близо до Селско (Кипсели), е имало едноименно село, което е било разрушено от нашествията на албанците в началото на XVIII век. Жителите му са принудени да го напуснат и потърсиха убежище чак в Битоля, Костур, Селица, Стихази и Долос. Повечето обаче идват на това място и основават новото Кримини. Второто унищожено село е Церо, близо до Либохово.[2]
Криминският мост на Праморица е построен в 1802 година.[3] В 1870 година край Кримини е построена църквичката „Свети Атанасий“.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[5]
В 1889 година Стефан Веркович посочва Криминъ като село със 78 къщи, 119 брачни двойки, 306 мъже и 293 жени, всички българи.[6] Веркович пише:
| „ | На два часа северно от Ляпчища се намира християнското село Кримин, състоящо се от 78 къщи, които плащат 7980 пиастри данък и 3400 инание-аскерие. В селото има едно училище. Жителите се занимават със земеделие. В градините се раждат много плодове и овощи.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кремени е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.[10]
Според гръцка статистика от 1904 година в Криминон живеят 425 гърци християни елинофони.[11]
В периода XVII–XIX век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.
- Преброявания
- 1981 – 161 души
- 1991 – 142 души
- 2001 – 90 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кримини
Аргир Кримински, зограф от XIX век
Дионисий (XVIII век), игумен на Зографския манастир- Павел Йоанович (XVIII век - след 1842), български архитект, строител на църквата в Рилския манастир
- Герман Лямадис (1884 – 1965), гръцки духовник, участник в гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.
- ↑ а б Κριμήνι Βοΐου, πάθος για ομορφιά // Μονοπάτια της πέτρας, 2 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 22 декември 2020 г.
- ↑ Γεφύρι Του Κριμηνίου // www.petrinagefiria.com. Посетен на 6 ноември 2019 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 332 - 333. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 182. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
