Кристалина Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристалина Георгиева
български политик
Кристалина Георгиева 
Родена: 13 август 1953 г. (1953-08-13) (61 г.)
София, България

Кристалина Иванова Георгиева е български икономист и преподавател, европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие. Вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010)[1][2], член на съвета на настоятелите[3] и доцент в катедра „Икономикс“ на Университета за национално и световно стопанство в София.[4]

Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 (като е номинирана от кабинета Борисов), когато комисията „Барозу II“ е одобрена от Европейския парламент[5].

Обявена е на 30 ноември 2010 г. за "комисар на годината" и за "европеец на годината" в годишните награди на електронното издание "Юръпиън войс" (European Voice)[6]. Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан. Победителите в класацията се излъчват чрез електронно гласуване по интернет всяка година до 31 октомври.

Биография[редактиране | edit source]

Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София[7][8]. Майка ѝ е от град Любимец, а баща ѝ е внук на революционера и политик от Елена Иван Кършовски.[9] Средното си образование завършва в 7 СОУ „Свети Седмочисленици“. Завършва политическа икономия и социология във ВИИ „Карл Маркс“ (сега Университет по национално и световно стопанство) през 1976 г. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“[10]. Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход[10]. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище[10]. Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 е вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпроси, свързани с устойчивото развитие.[2]

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Номинация за правителството на ГЕРБ[редактиране | edit source]

В периода преди парламентарните избори през 2009 г. името на Георгиева се споменава като възможен министър-председател на България. След убедителното представяне на ГЕРБ, и заемането на този пост от неформалния тогава лидер на партията Бойко Борисов, се появява информация, че Георгиева е поканена за негов първи вицепремиер, като се планира тя да следи ресорите енергетика и екология, с вероятни широки правомощия и по отношение на икономическата политика на кабинета.[11] По-късно обаче става известно, че Георгиева няма да се включи в правителството,[12] което тя обяснява с „важни ангажименти в Световната банка“.[8]

Номинация за еврокомисар[редактиране | edit source]

На 19 януари 2010 г. се разпространява съобщение от кабинета на председателя на Европейската комисия Барозу, че българското правителство е номинирало Георгиева на мястото на Румяна Желева,[13], след като предната кандидатура се проваля при изслушването на кандидатката в Европейския парламент. Кристалина Георгиева първоначално отказва официален коментар за номинацията си, обяснявайки, че това е въпрос на преговори между България и Европейската комисия[14]. Министър-председателят Борисов от своя страна потвърждава, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но също отказва да назове името на Георгиева като нов кандидат, докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу[15].

По-късно обаче Георгиева споделя в интервю, че „международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която ѝ е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, с Червения кръст“ и затова с благодарност приема предложението на българското правителство, допълвайки, че това е портфейл, който добре съвпада с опита ѝ в Световната банка. Тя коментира, че „[с]ега трябва да се концентрираме да покажем най-доброто от себе си, това е най-важната задача[8][16]. Според източници в Европейската комисия, Георгиева е добре приемана там, тъй като се смята за надпартийна, експертна кандидатура[17].

На 21 януари 2010 председателят Барозу се среща с Георгиева, като след срещата коментира, че „г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар“. От срещата също става ясно, че бъдещият български еврокомисар ще запази първоначално определения за Желева ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“[18].

На 3 февруари 2010 Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева. Оценката, дадена от членовете на комисията е „изключително добро представяне“: Кристалина Георгиева показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен[19]. Одобрението за нея отваря пътя към гласуване на комисията „Барозу II”[20].

Работа като еврокомисар[редактиране | edit source]

На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста член на Европейската комисия, отговарящ международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи - по-малко от месец след земетресението в Хаити. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от държавите-членки на ЕС, като в резултат на нейната активна намеса Съюзът става основен донор на засегнатата държава.

Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава на място засегнатите райони. Георгиева пътува до Сахел, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към "забравения" конфликт там, и до Киргизстан в отговор на внезапно избухналия конфликт.

В рамките на ЕС, Георгиева отговаря за координация на действията на държавите-членки при реакция на бедствия. От началото на мандата й експертна и материална помощ беше оказана след наводненията в Румъния и Полша. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна Унгария, засегната от разлив на токсична червена кал от хвостохранилището в Айка[21].

Освен реакцията при конкретни кризи комисар Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат, а именно, изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от Лисабонския договор, и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ. Тези усилия ще положат основите на бъдещи законодателни предложения.

Заради работата си в Европейската комисия, през октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за престижната титла "Еврокомисар на годината", ежегодно отличие на влиятелния европейски вестник "Юръпиън войс". Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година[22]. На 30 ноември е наградена с отличието и е обявена освен това за "Европеец на годината".[6]

Семейство[редактиране | edit source]

Кристалина Георгиева е омъжена и има едно дете[10].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Home > About Us ^gt; Organization &gt Senior Management. // The World Bank Group. Посетен на 2010-01-27.
  2. а б Home > News > Kristalina Georgieva. // The World Bank Group. Посетен на 2010-01-19.
  3. УНСС : Структура : Съвет на настоятелите. // УНСС. Посетен на 2012-12-28.
  4. УНСС : Общоикономически факултет : Катедра Икономикс : Състав. // УНСС. Посетен на 2012-12-28.
  5. Новият екип на Барозу получава подкрепата на Парламента. // Европейска комисия, 09.02.2010. Посетен на 09.02.2010.
  6. а б Кристалина Георгиева стана "Комисар на годината" и "Европеец на годината", в. Дневник / dnevnik.bg, 1 декември 2010
  7. Who is Kristalina Georgieva?. // FOCUS News Agency, 19.01.2010. Посетен на 19.01.2010.
  8. а б в Кристалина Георгиева би могла да се пребори и за по-престижен ресор. // Mediapool, 2010-01-19. Посетен на 2010-01-19.
  9. Симеонова, Мария. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с Кристалина като българка. // Събития от Елена, 2010. Посетен на 4 февруари 2010.
  10. а б в г Kristalina Georgieva - CV (pdf). // European Commmission. Посетен на 09.02.2010.
  11. Красен Николов. Кристалина Георгиева гласена за първи вицепремиер. // Mediapool, 2009-07-10. Посетен на 2010-01-19.
  12. Борисов: Кристалина Георгиева няма да се включи в правителството. // СЕГА, 2009-07-16. Посетен на 2010-01-19.
  13. Under-fire EU Commission nominee stands down. // AFP, 2010-01-19. Архив на оригинала от 2010-01-22. Посетен на 2010-01-19.
  14. Кристалина Георгиева — новият кандидат за еврокомисар. // news.bg, 19.01.2009. Посетен на 19.01.2010.
  15. Павлина Желева. Борисов: Не приемам оставката на Желева като външен министър. // Дневник, 2010-01-19. Посетен на 2010-01-19.
  16. Кристалина Георгиева: Реакцията при кризи е позната за мен работа. // Дневник, 2010-01-19. Посетен на 2010-01-19.
  17. Кристалина Георгиева сменя Желева като кандидат за еврокомисар. // Дневник, 2010-01-19. Посетен на 2010-01-19.
  18. Барозу обяви, че Георгиева има необходимия опит и познания да стане комисар. // Дневник, 2010-01-21. Посетен на 2010-01-21.
  19. Ирина Новакова. Voila!. // capital.bg, 05.02.2010. Посетен на 06.02.2010.
  20. Georgieva convainc et ouvre la voie à la Commission Barroso II. // lexpress.fr, 03.02.2010. Посетен на 06.02.2010.
  21. http://bnt.bg/bg/news/view/38945/kristalina_georgieva_v_ungarija
  22. http://www.europeanvoice.com/page/evawards-nominees-and-voting/2755.aspx?LG=1

Открийте още информация за Кристалина Георгиева в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Външни препратки[редактиране | edit source]