Кристиан Даниел Раух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Даниел Раух
Гробът на Раух в Берлин

Христиан Даниел Раух или Кристиан (на немски: Christian Daniel Rauch, * 2 януари в Аролзен (тогавашно княжество Валдек) в Хесен, † 3 декември 1857 в Дрезден) е значим скулптор на немския класицизъм.

Ученик е на Йохан Готфрид Шадов и принадлежи към Берлинската скулптурна школа.

Той е вторият син на Йохан Георг Раух (* 1729 във Флехтдорф, † 1796), който първо е войник, преди да стане камера-служител на княза на Валдек. Майка му произлиза от Менгерингхаузен и умира на 77 години.

Фамилията му не е богата. Като малък Раух взема частни уроци по латински и френски. На 13 години Раух започва да учи пет години при склуптора Фридрих Валентин в Хелзен (днес част от Аролзен). От 1795 до 1797 г. той е чирак на склуптора и професора в академията Йохан Христиан Рул в Касел, за когото участва в разкрасяването на дворец Вилхелмсхьое. Той преподава в Ландграфската академия в Касел, където моделира глината.

През 1796 г. умира баща му и през 1797 г. умира с единадест години по-голямият му брат Фридрих, който е дворцов градинар и след това камера служител при пруския крал в дворец Сансуси в Потсдам, и Кристиан Даниел на 20 години трябва да се грижи за майка си и по-малкия си брат Лудвиг. Същата година той поема службата на брат си и става камера служител при Фридрих Вилхелм II. Едновременно той следва изкуство и древни науки в Берлинската академия на изкуствата. След смъртта на краля той служи при младата кралица Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, съпруга на пруския крал Фридрих Вилхелм III, която придружава при нейните пътувания. През 1803 г. той става официален помощник на Готфрид Шадов.

През 1804 и 1812 г. Раух става баща на две дъщери, Агнес и Дорис, без да се ожени за тяхната майка, Вилхелмине Шулце (1783–1855), но той ги признава и ги възпитава и успява да им даде своето име. Децата му обаче живеят в къщата на братовчед му Мундхенк в Бад Пирмонт, на Алтенауплац 1.[1]

На 29 юли 1804 г. Фридрих Вилхелм III му отпуска стипендия за шест години от годишно 125 талери и 12 гроша за научен престой в Италия. На 27 години той тръгва за Рим като придружител на младия граф Карл Сандретцки. Той е представен там на Вилхелм фон Хумболт, пруския пратеник във Ватикан. През 1809 г. неговата стипендия е увеличена на 400 талери годишно.

Раух живее в Рим и в Карара. От 1815 г. Раух получава жилище в кралския дворец в Берлин.

Раух се разболява и отива да се лекува в Дрезден, където умира на 3 декември 1857 г. Той е погребан в почетен гроб на град Берлин в гробището Доротеенщат.

Раух създава с помощта на своите ученици около 50 статуи, 150 бюста и 90 релефа. Той е почетен гражданин на Берлин.

Някои произведения[редактиране | edit source]

  • Аделхайд фон Хумболдт като Психе, мармор, Рим 1810
  • Гробен паметник на Луиза фон Прусия, Берлин, пр. 1815, мармор
  • Marmorstatuen von Bülow, Scharnhorst und Blücher, Берлин, 1819
  • Бюст на Гьоте, 1820, мармор, Гьоте-музей Дюселдорф
  • Саркофаг фигура за Фридрих Вилхелм III, Берлин, 1846
  • Крал Фридрих II от Прусия, Берлин 1851

Литература[редактиране | edit source]

  • Lionel von Donop: Rauch, Christian Daniel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 765–778..
  • Jutta von Simson: Rauch, Christian Daniel. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 195–197 (Digitalisat).
  • Hans Mackowsky: Christian Daniel Rauch 1777-1857. Verlag Cassirer. Berlin 1916.
  • Helmut Weber und Günter Jedicke (Hrsg.): Christian Daniel Rauch. Jubiläumsschrift zum 200. Geburtstag des Bildhauers Christian Daniel Rauch. Herausgegeben im Auftrag der Stadt Arolsen und des Waldeckischen Geschichtsvereins. Arolsen 1977.
  • Günter Jedicke (Hrsg.): Christian Daniel Rauch. Arolsen 1994 (= Museumshefte Waldeck-Frankenberg 15).
  • Elke Riemer-Buddecke: Christian Daniel Rauch. Leben und Werk. In: Christian-Rauch-Schule, Bad Arolsen (Hrsg.): Von der Bürgerschule zum Gymnasium-150 Jahre höhere Schulbildung in Arolsen. Bad Arolsen August 2002.
  • Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Oeuvre-Katalog (Bildhauer des 19. Jahrhunderts), Berlin 1996.
  • Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Preußische Köpfe, 1997.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Preußische Köpfe, 1997

Външни препратки[редактиране | edit source]