Кристиан Моргенщерн
| Кристиан Моргенщерн | |
| (Christian Morgenstern) | |
| Фотография от 1910 г. | |
| Роден: | 6 май 1871 г. |
| Мюнхен, Германия | |
| Починал: | 31 март 1914 г. (на 42 г.) |
| Мерано, Австро-Унгария | |
| Подпис: | |
Кристиан Моргенщерн (на немски: Christian Morgenstern) с цяло име Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн е немски поет, фейлетонист, драматург и преводач, роден в Мюнхен в семейството на художник.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Десетгодишен Моргенщерн загубва майка си, която страда от белодробна туберкулоза. Младостта си прекарва в Бреслау (днес Вроцлав), където баща му получава назначение в Кралското художествено училище. На шестнадесет години Моргенщерн съчинява трагедията "Александър Български" (1887), която не е запазена. Прекъсва обучението си и по желание на бащата се записва във военно училище, с намерението да стане офицер. Скоро обаче се връща в гимназията и когато я завършва, следва икономически науки и право, а по-късно философия и история на изкуството. На двадесет и две годишна възраст заболява от туберкулоза и прекарва дълго време по санаториуми, където се вдълбочава в творчеството на Фридрих Ницше. Предприема продължителни пътувания в Швейцария и Италия.
[редактиране] Творчество
В 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка "В замъка на Фанта" (1895), а също романтическите си книги със стихове "По много пътища" (1897) и "Аз и светът" (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие "Песни под бесилото" [1] (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерната "конкретна поезия". Моргенщерн публикува и книгата си "Меланхолия. Нови стихотворения" (1906) - съдържаща първата му мистична "природна лирика".
[редактиране] Теософия
В 1909 г. поетът се запознава с Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война.
[редактиране] Влияние
По стихове на Моргенщерн са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.
Самотна невестулка
засвири на цигулка
под ледена висулка.
Кажете, тази твар
защо тъй стори?
В нощта ми отговори
небесният стражар
със жар неповторима:
Тоз авангар-
ден звяр
го стори, за да има рима.
1905 [2]
[редактиране] Библиография
- 1895: In Phanta's Schloß. Ein Cyklus humoristischer-phantastischer Dichtungen
- 1897: Auf vielen Wegen. Gedichte
- 1897: Horatius Travestitus. Ein Studentenscherz
- 1898: Ich und die Welt. Gedichte
- 1900: Ein Sommer. Verse
- 1902: Und aber ründet sich ein Kranz
- 1905: Galgenlieder
- 1906: Melancholie. Neue Gedichte
- 1908: Osterbuch (Einbandtitel: 'Hasenbuch'). Kinderverse
- 1910: Palmström
- 1910: Einkehr. Gedichte
- 1911: Ich und Du. Sonette, Ritornelle, Lieder
- 1914: Wir fanden einen Pfad. Neue Gedichte
[редактиране] Бележки
- ↑ Звуковото стихотворение "Великото Лалула" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Естетическата невестулка“ от Кристиан Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Кристиан Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de
- ((de)) Bücherquelle
- ((de)) Textlog
- ((de)) Literaturnetz
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Gemeinfreie Gedichte
- ((de)) Gedichtsuche
- ((de)) Deutsche Dichter
- ((de)) Deutsche Gedichte
- ((de)) Die LYRIKwelt