Кристиан Моргенщерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Моргенщерн
(Christian Morgenstern)
Morgenstern-h420.jpg
Фотография от 1910 г.
Роден: 6 май 1871 г.
Мюнхен, Германия
Починал: 31 март 1914 г.
(на 42 г.)
Мерано, Австро-Унгария
Подпис:
Morgenstern Signature.gif

Кристиан Моргенщерн (на немски: Christian Morgenstern) с цяло име Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн е немски поет, фейлетонист, драматург и преводач, роден в Мюнхен в семейството на художник.

Живот[редактиране | edit source]

Моргенщерн на 18 г.

Десетгодишен Моргенщерн загубва майка си, която страда от белодробна туберкулоза. Младостта си прекарва в Бреслау (днес Вроцлав), където баща му получава назначение в Кралското художествено училище. На шестнадесет години Моргенщерн съчинява трагедията "Александър Български" (1887), която не е запазена. Прекъсва обучението си и по желание на бащата се записва във военно училище, с намерението да стане офицер. Скоро обаче се връща в гимназията и когато я завършва, следва икономически науки и право, а по-късно философия и история на изкуството. На двадесет и две годишна възраст заболява от туберкулоза и прекарва дълго време по санаториуми, където се вдълбочава в творчеството на Фридрих Ницше. Предприема продължителни пътувания в Швейцария и Италия.

Творчество[редактиране | edit source]

Кристиан Моргенщерн, 1906 г.

В 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка "В замъка на Фанта" (1895), а също романтическите си книги със стихове "По много пътища" (1897) и "Аз и светът" (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие "Песни под бесилото" [1] (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерната "конкретна поезия". Моргенщерн публикува и книгата си "Меланхолия. Нови стихотворения" (1906) - съдържаща първата му мистична "природна лирика".

Теософия[редактиране | edit source]

В 1909 г. поетът се запознава с Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война.

Влияние[редактиране | edit source]

По стихове на Моргенщерн са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.


Естетическата невестулка


Самотна невестулка
засвири на цигулка
под ледена висулка.

Кажете, тази твар
защо тъй стори?

В нощта ми отговори
небесният стражар
със жар неповторима:

Тоз авангар-
ден звяр
го стори, за да има рима.

1905 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

  • 1895: In Phanta's Schloß. Ein Cyklus humoristischer-phantastischer Dichtungen
  • 1897: Auf vielen Wegen. Gedichte
  • 1897: Horatius Travestitus. Ein Studentenscherz
Паметна плоча за Кристиан Моргенщерн в Берлин
  • 1898: Ich und die Welt. Gedichte
  • 1900: Ein Sommer. Verse
  • 1902: Und aber ründet sich ein Kranz
  • 1905: Galgenlieder
  • 1906: Melancholie. Neue Gedichte
  • 1908: Osterbuch (Einbandtitel: 'Hasenbuch'). Kinderverse
  • 1910: Palmström
  • 1910: Einkehr. Gedichte
  • 1911: Ich und Du. Sonette, Ritornelle, Lieder
  • 1914: Wir fanden einen Pfad. Neue Gedichte

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Звуковото стихотворение "Великото Лалула" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Естетическата невестулка“ от Кристиан Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]