Кристиан Хюйгенс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Хюйгенс
Christiaan Huygens-painting.jpeg
Роден 14 април 1629
Хага, Нидерландия
Починал 8 юли 1695
Хага, Нидерландия
Националност нидерландец
Професия физик, астроном и математик
Работил в Британското кралско дружество, Френската академия на науките
Алма матер Университета в Лайден
Научен ръководител Франс ван Схоотен, Джон Пел
Повлиян от Рене Декарт, Франс ван Схоотен
Кристиан Хюйгенс в Общомедия

Кристиан Хюйгенс (на нидерландски: Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.

Биография[редактиране | edit source]

Кристиан Хюйгенс е роден на 14 април 1629 г. в Хага (Нидерландия) във високопоставено семейство. Баща му е завършил философия и е дипломат. От юношеските си години Кристиан се движи в научни кръгове. Следва право и математика в университета в Лайден (1645-1647 г.) и в колежа в Бреда (1647-1649).

На 22-годишна възраст публикува труда си за определяне дължината на окръжност, елипса и хипербола. През 1654 г. издава съчинението “За определянето на дължината на окръжност”, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра ѝ (изчисление на числото “пи”).

Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др., работи и върху теорията на вероятностите. Заедно с Робърт Хук установява постоянните точки на термометъра - точката на топене на леда и точката на кипене на водата.

През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ и отстранява хроматичната аберация. През 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението “Системата на Сатурн” (1659 г.), където е направено първото описание на мъглявина в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.

През 1656 г. той патентова първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане.

През 1661 г. Хюйгенс посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Академия на науките) и да им представи резултатите от своите изследвания. По-късно (през 1663 г.) той е избран за първия чуждестранен член на Обществото.

През 1665 г. след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 г. до 1681 г.

През 1680 г. ученият работи върху създаването на “планетна машина” (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Изследва, също така, проблеми на оптиката, през 1681-1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния - 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му “Трактат за светлината” (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението “За причините на теглото”, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане.

В последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактата “Космотеорос”, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост.

Кристиан Хюйгенс умира на 8 юли 1695 г. в Хага.

Източници[редактиране | edit source]