Кристина Патрашкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кристина Тодорова Патрашкова (р. 1962 г.) е известна българска журналистка.

Биография[редактиране | edit source]

Дъщеря е на известния и вече покоен проф. Патрашков, личен здравен консултант на Тодор Живков.[1]

Започва работа в редакцията на вестник „Отечествен фронт“, а след това и в „Работническо дело“.[1]

След тръгването на първия частен всекидневник „24 часа“ се мести в него, поканена от началника си от културния отдел на „Отечествен фронт“ Петьо Блъсков, който стои начело на новата пресгрупа. Тя обаче не го последва, когато той напуска със съдружниците си вестника. Премества се във вестник „Сега“. Едва след като Блъсков успява да утвърди своя нов вестник „Монитор“, тя се присъединява към екипа му. Оттам се връща в „24 часа“, поканена от главната му редакторка Венелина Гочева. След това Патрашкова се премества във вестник „Уикенд“, където с удоволствие прави интервюта с Бойко Борисов. В края на 2009 г. обаче вече е директор на новия вестник „Галерия“, който неофициално е смятан за издание, близко до Алексей Петров и опозиционно на правителството на Бойко Борисов.[1]

Прочува се през лятото на 2012 г. с фалшивия скандал около провалилата се тенисистка Сесил Каратанчева за несъществуващи sms-и, изпратени иḆ уж от премиера.[1]

Освен във вестници Патрашкова е работила и в различни телевизии. За известно време води авторското предаване „Истории с Патрашкова“ в ТВ2.[2] Известна е с многобройните си коментари в различни реалити формати.

През септември 2012 г. влиза във ВИП Брадър 4 като първия вестникар в шоуто.[1]

Автор е на множество интервюта-изповеди с водещи български и световни интелектуалци и хора на културата. Авторка е на няколко книги.

Член е на журито на наградата за роман на годината „Вик“ при последното иḆ издание през 2009 г.[3]

Признание и награди[редактиране | edit source]

Носителка е на много награди, сред които „Златното перо“ за принос в българската култура[4], както и наградата на ВМРО „Достойнство и чест“ за най-достойна българка през 2010 година[5]. Патрашкова дълги години отразява кинофестивала в Кан, както и други събития в областта на културата по света. През 2011 година е избрана за една от 100-те най-влиятелни жени в България.

Библиография[редактиране | edit source]

  • За какво ядохме жабите. Интервюта. София: Христо Ботев, 2000, 275 с.
  • (в съавторство с Огнян Стефанов) Да живей България!. София: Захарий Стоянов, 2006, 230 с.
  • Алексей и Бойко. Моята истина. София: Милениум, 2010, 191 с.
  • Алексей и Бойко 2. Домашен арест. София: Милениум, 2011, 198 с.
  • Vip Brother: Аз бях там. София: Кроз, 2012, 192 с.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Биография на Кристина Патрашкова на сайта на сп. „Слава“.
  2. „Кристина Патрашкова: Ще правим свидетелска журналистика“, интервю на Надежда Попова, в. „Монитор“, 19.02.2008.
  3. Жури на награда „Вик“ за 2009 г., сайт на наградата.
  4. „Награждават 24 със 'Златно перо' на 24 май, Милен Велчев също с приза“, vesti.bg, 23 май 2004 г.
  5. „Кристина Патрашкова спечели класацията на ВМРО „Достойнство и чест“, bulphoto.com.

Външни препратки[редактиране | edit source]