Кристина Патрашкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кристина Тодорова Патрашкова (р. 1962 г.) е българска журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на известния и вече покоен проф. Патрашков, личен здравен консултант на Тодор Живков.[1]

Започва работа в редакцията на вестник „Отечествен фронт“, а след това и в „Работническо дело“.[1]

След тръгването на първия частен всекидневник „24 часа“ се мести в него, поканена от началника си от културния отдел на „Отечествен фронт“ Петьо Блъсков, който стои начело на новата пресгрупа. След продажбата на вестника на германската гурпировка ВАЦ тя и група журналисти, основно от пресгрупа "168 часа" основават вестник "Сега". Впоследствие работи за "Монитор" и отново за "24 часа", а впоследствие за кратко е зам.-главен редктор на вестник „Уикенд“. В края на 2009 г. е главен редактор на новия вестник „Галерия“, който прави уникални разкрития за кратко време - записите "Ало, Ваньо", които предизвикаха скандала около Мишо Бирата, разкритията за апартаментите на Цветан Цветанов. През февруари 2011 г. пред редакцията на "Галерия" избухва бомба, а терористите и досега не са открити.

Освен във вестници Патрашкова е работила и в различни телевизии. За известно време води авторското предаване „Истории с Патрашкова“ в ТВ2.[2] Известна е с многобройните си коментари в различни реалити формати.

През септември 2012 г. влиза във ВИП Брадър 4 като първия вестникар в шоуто.[1]

Автор е на множество интервюта-изповеди с водещи български и световни интелектуалци и хора на културата. Авторка е на няколко книги.

Член е на журито на наградата за роман на годината „Вик“ при последното иḆ издание през 2009 г.[3]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носителка е на много награди, сред които „Златното перо“ за принос в българската култура[4], както и наградата на ВМРО „Достойнство и чест“ за най-достойна българка през 2010 година[5]. Патрашкова дълги години отразява кинофестивала в Кан, както и други събития в областта на културата по света. През 2011 година е избрана за една от 100-те най-влиятелни жени в България.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • За какво ядохме жабите. Интервюта. София: Христо Ботев, 2000, 275 с.
  • Да живей България!. София: Захарий Стоянов, 2006, 230 с.
  • Алексей и Бойко. Моята истина. София: Милениум, 2010, 191 с.
  • Алексей и Бойко 2. Домашен арест. София: Милениум, 2011, 198 с.
  • Vip Brother: Аз бях там. София: Кроз, 2012, 192 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Биография на Кристина Патрашкова на сайта на сп. „Слава“.
  2. „Кристина Патрашкова: Ще правим свидетелска журналистика“, интервю на Надежда Попова, в. „Монитор“, 19.02.2008.
  3. Жури на награда „Вик“ за 2009 г., сайт на наградата.
  4. „Награждават 24 със 'Златно перо' на 24 май, Милен Велчев също с приза“, vesti.bg, 23 май 2004 г.
  5. „Кристина Патрашкова спечели класацията на ВМРО „Достойнство и чест“, bulphoto.com.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]