Кристине Буста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристине Буста
Родена 23 април 1915
Виена, Австро-Унгария
Починала 3 декември 1987
(на 72 години)
Виена, Австрия
Подпис Busta u.jpg
Кристине Буста в Общомедия

Кристине Буста (на немски: Christine Busta) е австрийска поетеса, белетристка и детска писателка, родена във Виена в разгара на Първата световна война.

Живот[редактиране | edit source]

Църквата в „града на лудите“ Щайнхоф
край Виена

Кристине Буста израства като извънбрачно дете и сменя много професии - работи като помощник-учителка, преводачка, хотелска служителка. Няколко семестъра следва английска и немска филология във Виенския университет, но прекъсва поради психическо заболяване. Накрая, когато в зряла възраст публикува първата си стихосбирка "Година след година" (1950), става библиотекарка във Виена и започва да сътрудничи на културно-политическото списание "Ди Фурхе".

Творчество[редактиране | edit source]

След втората си поетическа книга "Дървото на дъжда" (1951) Кристине Буста получава престижната австрийска литературна награда "Георг Тракл" (1954) (заедно с Кристине Лавант), а след "Лампата и делфинът" (1955), "Хамбарът на птиците" [1] (1958), "Другият агнец" (1959) и "На път към стари огньове" (1965) тя е отличена с "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1969). Следват стихосбирките "Солни градини" (1975), "Ако рисуваш герб на любовта" (1981), "Посред цялата преходност" (1985). Посмъртно са издадени "Небето в кестеновото дърво" (1989), "Дъхът на словото" (1995) и "Едносричен е езикът на нощта" (2000).

Поетика[редактиране | edit source]

"Небето в кестеновото дърво" (1989)

В творчеството си поетесата вплита библейски иносказания, образи от античността и мотиви от изобразителното изкуство, за да изрази с пестелив и емоционално оцветен език вътрешните напрежения и поривите на лирическото Аз. От стиховете на Кристине Буста, изградени с традиционни формални средства, струи християнска светска набожност, лишена от догматичност и отправена към реалния живот. "Основната ми тема - казва поетесата, - е превръщането на страха, ужаса и чувството за вина в радост, любов и избавление."

Влияние[редактиране | edit source]

За художествените достойнства на лириката си Кристине Буста е отличена също и с литературните награди "Дросте" на град Меерсбург (1963), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1975) и наградата "Айхендорф" на град Ванген (1982).

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия
  • Jahr um Jahr, 1950
  • Der Regenbaum, 1951
  • Lampe und Delphin, 1955
Гробът на Кристине Буста във Виена
  • Die Scheune der Vögel, 1958
  • Das andere Schaf, 1959
  • Unterwegs zu älteren Feuern, 1965
  • Salzgärten, 1975
  • Wenn du das Wappen der Liebe malst, 1981
  • Inmitten aller Vergänglichkeit, 1985
  • Der Himmel im Kastanienbaum, 1989 (postum)
  • Der Atem des Wortes, 1995 (postum)
  • Einsilbig ist die Sprache der Nacht, 2000 (postum)
Проза
  • Bethlehemitische Legende, 1954
  • Der Regenengel (Legenden), 1988
Книги за деца
  • Die Sternenmühle, 1959
  • Die Zauberin Frau Zappelzeh, 1979

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Хамбарът на птиците" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]