Кристине Лавант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристине Лавант
Klagenfurt - Musilhaus - Christine Lavant.jpg
Родена 4 юли 1915
Грос-Едлинг, Австро-Унгария
Починала 7 юни 1973
(на 57 години)
Волфсберг, Австрия
Кристине Лавант в Общомедия

Кристине Лавант (на немски: Christine Lavant) или Кристине Тонхаузер, както гласи истинското и име, е австрийска поетеса, белетристка и художничка, родена в долината Лавант, Каринтия като девето дете на беден рудокопач.

Живот и творби[редактиране | edit source]

Лавант завършва само "народно училище" и изкарва прехраната си като плетачка и тъкачка. Детството и е белязано от недоимък и болести - почти ослепява, има нарушения в слуха и заболява от белодробна туберкулоза. На осемнадесетгодишна възраст закратко престоява в психиатрична клиника.

Алпийската долина Лавант, Каринтия

В началото на Втората световна война Кристине Лавант се омъжва и след нови години на несгоди и лишения успява да публикува стихосбирката си "Несъвършена любов" [1] (1949), която веднага привлича вниманието с грубоватата си, но художествено силна образност, напомняща олтарна дърворезба. В 1954 г. поетесата е удостоена с престижната австрийска литературна награда "Георг Тракл" (получава я и в 1964 г.).

И в следващите си стихосбирки - "Просяшка паничка" (1956), "Вретено под луната" (1959), "Слънчева птица" (1960), "Крясък на паун" (1962) и "Половината сърце" (1967) - Лавант, дълбоко вярваща католичка, изповядва копнежа си по човечен и справедлив живот.

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си поетесата е удостоена с литературната награда "Антон Вилдганс" (1964), а в 1970 г. тя получава "Голямата австрийска държавна награда за литература", която е най-високо признание не само за художествените, но и за нравствените достойнства на нейното творчество.

В чест на поетесата град Волфсберг учредява през 1993 г. международната награда за лирика "Кристине Лавант".

Църквата "Св. Марко" във Волфсберг, Каринтия

Библиография[редактиране | edit source]

  • Das Kind, Erzählung, 1948
  • Die Nacht an den Tag, Gedichte, 1948
  • Das Krüglein, Erzählung, 1949
  • Die unvollendete Liebe, Gedichte, 1949
  • Baruscha, Erzählung, 1952
  • Die Bettlerschale, Gedichte, 1956
  • Die Rosenkugel, Erzählung, 1956
  • Spindel im Mond, Gedichte, 1959
  • Sonnenvogel, Gedichte, 1960
  • Wirf ab den Lehm, Sammlung, 1961
  • Der Pfauenschrei, Gedichte, 1962
  • Hälfte des Herzens, 1967
  • Nell, Vier Geschichten, 1969
Посмъртни публикации
"Стихотворения" (1987)
  • Kunst wie meine ist nur verstümmeltes Leben. Nachgelassene und verstreut veröffentlichte Gedichte - Prosa - Briefe, 1978
  • Sonnenvogel, Gedichte, 1982
  • Versuchung der Sterne, Erzählungen und Briefe, 1984
  • Gedichte (Herausgegeben und ausgewählt von Thomas Bernhard), 1987
  • Und jeder Himmel schaut verschlossen zu. Fünfundzwanzig Gedichte für O. S., 1991
  • Kreuzzertretung, Gedichte, Prosa, Briefe, 1995
  • Die Schöne im Mohnkleid, Erzählung, 1996
  • Herz auf dem Sprung. Die Briefe an Ingeborg Teuffenbach, 1997
  • Das Wechselbälgchen, Erzählung, 1998
  • Das Kind, 2000
  • Aufzeichnungen aus dem Irrenhaus, 2001
  • Briefe an Maja und Gerhard Lampersberg, 2003

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Омагьосах твоята и моята сянка" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]