Кристин Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската писателка и поетеса. За българската певица вижте Кристина Димитрова.

Кристин Димитрова
Kristin-Dimitrova-20100203-1.jpg
Кристин Димитрова през 2010 г.
Родена 19 май 1963 г. (1963-05-19) (51 г.)
София, България
Професия в. „Труд“, Софийски университет
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман
Дебютни работи „Тринадесетото дете на Яков“ (1992)
Известни творби „Сабазий“, „Тринадесетото дете на Яков“, „Поправка на талисмани“
Награди „Златната метафора“ на изд. „Аб“ (1997)
„Иван Николов“ (1997)
„Рицар на книгата“ на АБК (2006)
„Митовете“ (2006)
„Христо Г. Данов“ (2008)
Награда на Съюз на преводачите в България (2014)
Съпруг Владимир Трендафилов

Кристин Костадинова Димитрова е българска писателка и поетеса.

Биография[редактиране | edit source]

Кристин Димитрова е родена на 19 май 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където работи като старши асистент в катедра „Чужди езици“. През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. „Труд“ – „Арт Труд“. През 2007-2008 г. е колумнист на в. „Класа“, а между 2008 и 2012 г. - редовен участник в петъшното токшоу „Голямото жури“ на Дарик радио.

Член на Българския ПЕН-клуб и на Сдружението на български писатели (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване[1]).

Съпруга на проф. Владимир Трендафилов, с когото имат две деца.

Творчество[редактиране | edit source]

Стихове, разкази и статии на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Армения, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, Германия, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Китай, Литва, Македония, Мексико, Нова Зеландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словения, Словакия, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия и Швеция. Преведени са на 27 езика (персийски, гръцки, английски, руски, иврит, арабски, арменски, исландски, италиански, френски, каталонски, китайски, литовски, македонски, испански, полски, румънски, словенски, словашки, сръбски, турски, унгарски, холандски, чешки, хърватски, шведски).

Стихосбирката ѝ „Поправка на талисмани“ е сред събитията на 2001 г. според поета Иван Теофилов и критика Владимир Шумелов[2].

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • „Тринадесетото дете на Яков“ (стихосбирка). София: Свободно поетическо общество, 1992.
  • „Образ под леда“ (стихосбирка). София: Свободно поетическо общество, 1997 (2 изд. 2002).
  • „Затворени фигури“ (стихосбирка). София: Аб, 1998.
  • „Лица с преплетени езици“ (стихосбирка). София: Литературен форум, 1998 (2 изд. 2002).
  • „Поправка на талисмани“ (стихосбирка). София: ПАН, 2001, 56 с. [3] [4]
  • „Кристин Димитрова: Избрано“ (стихосбирка, триезично издание на български, гръцки и английски). София: Сорос център за изкуства", 2002.
  • „Хората с фенерите“ (стихосбирка). Пловдив: Жанет-45, 2004, 80 с.
  • „A Visit to the Clockmaker“ (стихосбирка). Превод Gregory O’Donoghue. Cork, Eire: Sowthword editions, 2005.
  • „Сутринта на картоиграча“ (стихосбирка). Пловдив: Жанет-45, 2008, 76 с. [5]
    Преведена на чешки: „Ráno hráče karet“. Превод на чешки Ondřej Zajac. Brno: Vetrne mlyny, 2013, ISBN 978-80-7443-071-8.
  • „My Life in Squares“. UK, Smokestack Books, 2010.
  • „Градината на очакванията и отсрещната врата“. София: Колибри, 2012, 80 с. [6]

Белетристика[редактиране | edit source]

  • „Любов и смърт под кривите круши“ (разкази). София: Обсидиан, 2004.
  • „Сабазий“ (роман). София: INK, 2007, 230 с. [7]
    Преведен на руски (от Олга Петревич), 2012 г., на румънски (от Paraschiva Boboc), 2013 г., на немски (от Gabi Tieman), 2014 г.
  • „Тайният път на мастилото“ (разкази). София: Обсидиан, 2010, 272 с. [8] [9] [10] [11]
    Преведена на македонски (от Душко Крстевски), 2013 г.
  • „Пътуване през Европа“. Пътепис за Бърно, Щутгарт, Скопие и Русе, издаден на български, чешки, немски и македонски със заглавия „Пътуване през Европа“, „Kde nejste doma“, „Wo ihr nicht zu hause seid“ и „Околу Европа“, 2012. Участват още Петра Хулова, Чехия, Судабе Мухафез, Германия, Владимир Мартиновски, Македония.

Нонфикшън[редактиране | edit source]

  • „Таро: вратите навътре“ (проза) София: ЛИК, 2002.
    Преиздадена със заглавие „Магията на картите Таро“ от изд. „Ентусиаст“, 2010.

Преводи[редактиране | edit source]

  • Джон Дън, „Анаграмата“. София: Обсидиан, 1999.
  • Луис Карол, „На лов за Снарк“. София: Колибри, 2013.

Филмография[редактиране | edit source]

Автор е на сценариите:

Награди[редактиране | edit source]

Кристин Димитрова е носител на много награди:

  • на в. „Труд“ за поезия (1996);
  • награда за поезия на в. „Век 21“ (1997);
  • „Златната метафора“ на изд. „Аб“ (1997);
  • „Иван Николов“ на изд. Жанет-45 (1997);
  • втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998);
  • трета награда за фантастичен разказ „Аргус“ (2001);
  • награда за разказ в конкурса на в. „Труд“ „Златен ланец“ (2003);
  • годишна награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003);
  • като преводач - наградата на Съюза на преводачите в България в раздел поезия за превода ѝ на Джон Дън (2004);
  • отличие на Асоциация "Българска книга" – „Рицар на книгата“ за „журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България“ (2006);
  • През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. „Инк“ за писане на роман като част от международната програма „Митовете“ на шотландското издателство Canongate. Резултатът е „Сабазий“;
  • През 2006 г. сценарият „Козел“ е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия.
  • „Христо Г. Данов“ в категория „Българска художествена литература“ за романа „Сабазий“ (2008);
  • Специална награда „за изключително високи постижения в областта на превода“ на Съюза на преводачите в България за превода на „На лов за Снарк“ от Луис Карол (2014).

Участия във фестивали[редактиране | edit source]

Кристин Димитрова е участвала в международни литературни фестивали като:

  • Transpoesie, Брюксел, 2014,
  • Софийски литературен фестивал, 2013,
  • Международен фестивал на разказа, Анкара, 2013,
  • Петте сетива на поезията, Париж, 2012,
  • Literary Ark, Армения, 2012,
  • International Eskisehir Poetry Festival, Турция, 2012,
  • Nisan’s 13th Poetry Festival, Израел, 2012,
  • Literature in Flux – via Danube, 2011,
  • The 3rd Qinghai Lake International Poetry Festival, Китай, 2011,
  • Vilenica International Literary Festival, Словения, 2010,
  • Семинар на Institucio de les Lletres Catalanes, Испания, 2009,
  • Chichester Writing Festival, Великобритания, 2009,
  • Durham Literature Festival, 2007,
  • Ilkley Literature Festival, 2007,
  • Cheltenham Literature Festival, 2007,
  • Off the Shelf Literature Festival, Sheffield, 2007,
  • Dichter aan huis, Холандия, 2004,
  • Фестивал на шотландската и българската литератури, 2001,
  • Berliner Sommerfest der Literaturen, 2001 и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Декларация“, в. „Култура“, бр. 34 от 7 октомври 2005 г.
  2. „Кое е Вашето литературно събитие през 2001 година?“, в. „Литературен вестник“, 19-31.12.2001, год. 11, бр. 43.
  3. Амелия Личева, „За талисманите и техния език“, рец. във в. „Култура“, бр. 17, 4 май 2001 г.
  4. Екатерина Йосифова, „Кристин като работилница за талисмани“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 25 (466), 26 юни 2001 г.
  5. Кристина Йорданова, „Стихосбирка за внимателно четене“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 16 април 2008 г.
  6. Николай Бойков, „Под линия“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 12 октомври 2012 г.
  7. „Сабазий“ на Кристин Димитрова и всепобеждаващата истина“, рец. във в. „Монитор“, 25 август 2007 г.
  8. Катя Атанасова, „Светът според Кристин“, рец. във в. „Капитал“, 19 март 2010 г.
  9. Милена Кирова, „Време за разкази“, рец. във в. „Култура“, бр. 10 (2582), 19 март 2010 г.
  10. Оля Стоянова, „Тайният път на мастилото“, рец. във в. „Дневник“, 20 април 2010 г.
  11. Златко Ангелов, „На всяко погребение единствено мъртвецът успява да запази истинско достойнство“, рец. в електронно списание „Факел“, 2 юли 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Произведения
Интервюта