Критически реализъм
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Критическият реализъм е направление в изобразителното изкуство и литературата от втората половина на 19 век.
В литературата [редактиране]
Като литературно направление критическият реализъм възниква и се утвърждава през втората четвърт на 19 век.
Писателите критически реалисти изследват обществото, в което живеят, разкриват действителните причини на явленията в живота и като художници на словото казват само истината, каквато и да е тя.
Представители на критическия реализъм са Стендал, Ги дьо Мопасан, Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер, Алфонс Доде, Анатол Франс, Чарлз Дикенс, Уилям Текери, Шарлот Бронте, Бърнард Шоу и др.
В изобразителното изкуство [редактиране]
Възниква като реакция срещу академизма и романтизма, широко разпространени в западноевропейското изкуство през 19 век. Художниците реалисти изобразяват действителността, дори когато тя е непривлекателна. Недъзите на обществото са една от темите в тяхното изкуство. При пресъздаване на природата, хората и предметите в своите произведения те ползват натурата. Сюжетите им са почерпани от реалния живот. Представители на течението във Франция са Жан-Франсоа Миле, Гюстав Курбе, Оноре Домие.
