Кричим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Кричим
Krichim-Vatcha-river.jpg
Изглед от Кричим с река Въча
България
Red pog.png
Кричим
Област Пловдив
Red pog.png
Кричим
Общи данни
Население 8 605 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 409 (НСИ)
Землище 54,895 km²
Надм. височина 253 m
Пощ. код 4220
Тел. код 03145
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 39921
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Кричим
Атанас Калчев
(независим)

Кричим е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Кричим.

География[редактиране | edit source]

Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в така наречената Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините: Стамболийски, Перущица, “Родопи”, Девин и Брацигово. Заема обща площ около 50 хил. декара. На територията на общината освен град Кричим няма други населени места.

Град Кричим е разположен на около 20 км. югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝ, е сред най-малките в Област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8 698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8 409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.

Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки със съседните общини Родопи, Стамболийски и Перущица и с областния център гр. Пловдив.

Исторически формирана, Община Кричим заема важно място във връзката Централни Родопи – вътрешност на страната. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин. Тази артерия свързва 3 области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка.

История[редактиране | edit source]

Паметник на падналите през войните
Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Асеновия камък, на който е изсечен един изключително ценен надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”. Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти издадени от името на Иван Асен II за тези манастири е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите “Св. Богородица” и “Св. Врач” са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа - писмеността.

През 1451 г. Кричим е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдив). По заповед на Мехмед II на Чандарлъзаде Халил Хаѝреттин паша внукът му Халил паша очертал границите на селото. Границата била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената Ески Хисар (Стар хисар), Кова (кофа) юзу или юзлу. Хиуджетът (документът) е написан от Мустафа бени Али (Хасковски кадия), Хаджъ Мухаммет Сарухан бени Абдуллах, Искендер Мюслахаддин.

Религии[редактиране | edit source]

Църквата „Козма и Дамян“

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие. Населението изповядва християнската или мюсюлманската вяра, а църквата Св. Св. Козма и Дамян и джамията съжителстват мирно от 2-те страни на реката.

На 6 км от града се намира Кричимският манастир „Рождество Богородично“, паметник на културата.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономиката в община Кричим е слабо развита. Промишлеността в Общината е представена от значителен брой микро-, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир „Кричим“ и ВЕЦ „Кричим“.

Община Кричим има по-високо равнище на безработица в сравнение със средното равнище на безработица в страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Сградата на Община Кричим
Сградата на пощата
  • Община Кричим
  • Поща

Забележителности[редактиране | edit source]

От покрайнините на града започва територията на резерватИзгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името Калето.

В околността е разположен и камъкът на цар Иван Асен II, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира - “Св.Богородица” и “Св.Врач”, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимски манастир „Успение Богородично”, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19в. е реставриран. На територията общината се намира резервата „Изгорялото гюне”, както и останки от стените на древната крепост „Кричим”, двореца на цар Фердинанд който ще бъде открит за посещения и др.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 24-27 август 2006 г. - празник на община Кричим
  • От 2006 г. в Кричим се организира пленер, който събира ентусиасти, отдадени на изкуството. Спонсори и любители помагат пленерът да се проведе.

Личности[редактиране | edit source]

Известни личности от Кричим
  • проф. Стоян Домусчиев
  • доц. Хайрие Мемова Сулейманова (Йенисой)
  • Мариета Димитрова, съпруга на естрадния певец Емил Димитров
  • Величка Маркова, съпруга на футболиста Георги Аспарухов (Гунди)
  • Ерджан Бирол - музикант

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Дроб сарма по кричимски

Продукти: агнешко було 1 бр., агнешки черен дроб 250 г, агнешки бъбречета 250 г, агнешки момици 250 г, агнешки далачета 250 г, джоджен 1/2 връзка, пресен кромид лук 1 връзка, сол и черен пипер на вкус.

Агнешките дреболии, нарязани на кубчета, и ситно нарязаният кромид лук се посоляват и се поръсват със счукан черен пипер, след което се разбъркват добре, увиват се в булото и се пекат на скара до зачервяване.

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря