Крозе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на острови Крозе в Субантарктика.
Източната група от острови

Изолираните студени субантарктически острови Крозе се намират в южната част на Индийския океан (45°95'–46°50' южна ширина, 50°33'–52°58' източна дължина) на пътя между Мадагаскар и бреговете на Антарктида. Архипелагът е съставен от 5 големи и 15 малки острова с обща площ от 300 km2. Тези острови са единствената част на подводното плато Крозе, която се подава над нивото на океана. Архипелагът Крозе е разделен на две основни групи, отстоящи на около 100 км една от друга – западна или L'Occidental и източна или L' Oriental, в чийто състав влиза и Ил де ла Посесион – най-големия остров от групата.

Карта на островите Крозе
Marion Dufresne - Crozet.jpg

Относителните размери на по-значителните острови от архипелага са: Ил де ла Посесион – 150 км2, с най-висока точка 934 m; Ил де Л’ест – 130 км2 , чиято най-висока точка е 1 090 m; Ил де Пенгуенс – 3 км2, с най-висока точка 340 m; Ил о Кошон – 67 км2, с най-висока точка 826 m; Илот дез Апотр – 2 км2, чиято най-висока точка е 289 m. Най-високият връх на архипелага Крозе е Марион дьо Френ (1 090 m) на Ил де Л’ест. Въпреки че някога са бил покрити с лед, днес на островите няма ледници. Вечен сняг се задържа само високите върхове. Лежащ на пътя на Ревящите четиридесет градусови (между 45°95' и 46°50'S, 50°33' и 52°58'E), архипелагът е под постоянния напор на свирепи ветрове и на чести атмосферни депресии, носещи студ, дъждове и ниска облачност. Средното равнище на дъждовните дни е 300 годишно, а през повече от 100 дни в годината скоростта на вятъра превишава 100 км/ч. През лятото температурите почти не превишават 18°C, а през зимата рядко падат под 0° C

Откриване[редактиране | edit source]

Архипелагът Крозе е открит на 23 януари 1772 от френския мореплавател Никола Тома Марион дьо Френ, плаващ на борда на фрегатите Le Mascarin и Marquis de Castries. На около 500 мили от Острови Принц Едуард той открива архипелаг, който кръщава Крозе в чест на своя втори офицер. На следващия ден група французи слизат на Ил до ла Посесион и архипелагът е обявен за владение на Франция, под чиято политическа опека се намира и до днес. В края на 1873 островите Крозе се оказват по маршрута на околосветската експедиция на британския океанографски кораб HMS Challenger. От борда на парната корвета архипелагът е забелязан рано сутринта на 31 декември 1873, но поради плътна мъгла до вечерта всички опити да се подходи към сушата остават безуспешни. Корабокрушенията на архипелага били често срещано явление, а за оцелелите островите Крозе се оказвали като затвор. Корабокрушенията на Крозе стават толкова чести, че командването на британския кралски флот започва да изпраща на всеки 2 години кораб за издирване на оцелелите. Благодарение на това през 1889 са спасени 45 корабокрушенци, оцелели 6 месеца, ядейки само пингвини. През 19 и началото на 20 в. Франция осъществява няколко посещения на архипелага с оглед отстояването на своите териториални претенции. Заедно с островите Кергелен, Амстердам и Сен Пол, архипелагът Крозе е администриран като колония, и чак през 1955 е присъединен към т.нар. Френски южноантарктически територии. Първата временна научна база е изградена на о. Посесион през 1961. През сезонът 1963-1964 на североизточния бряг на острова е основана научната станция Порт Алфрéд, известна днес като Алфрéд–Фор. Няколко пъти годишно научноизследователската база получава доставките си от остров Реюнион с кораба Marion Dufresne