Кронланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кронланд (Австрия))

Коронна земя или земя на Короната (на немски: Kronland – кронланд, мн.ч.: Kronländer – кронлендер) е термин за съставните части на Хабсбургската монархия, в наследилите я Австрийска империя (18041867 г. и по традиция в наследилата я Австро-унгарска империя (18671918).

Райхсратът (парламентът на австрийските земи) във Виена към 1900 г.

Така са наричани съставните страни от владенията на Хабсбургите от края на XVIII век. Означава вид административно-териториална единица след обединяването на владенията в държавата Австрийска империя през 1084 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Земите на Австрийската корона са наследници на страни в Средна Европа, които Хабсбургите през вековете са завладели и са управлявали в лична уния. Австрийската империя е обявена през 1804 г., образувани са съставните земи на короната. Създадената през 1852 г. Австрийска приморска брегова земя (№ 7 на приложената карта) е разделена през 1861 г. на 3 съседни земи – Княжеско графство Горица и Градишка, Маркграфство Истрия, Имперски град Триест, управлявани заедно от общ управител.

През 1867 г. от Австрийската империя е отделено Кралство Унгария, но общата държава се запазва, като е преобразувана в Австро-унгарска империя (Австро-Унгария). Цялата територия на държавата е разделена на 2 части:

  • австрийска част, наричана неофициално Цислейтания и понякога Австрия – западните и северните земи;
  • унгарска част, наричана неофициално Транслейтания и понякога Унгария – източните и южните земи.

Групираните в тези 2 части съставни земи на короната след разделението са наричани съответно Земи на Австрийската корона и Земи на Унгарската корона. Земите в австрийската част официално са наричани Кралства и страни, представени в Райхсрата.[1][2] Терминът рядко се използа в унгарската част, където има само 2 съставни земи.

Кралство Унгария с Войводство Седмоградско (№ 16) и Кралство Хърватия и Славония със Свободен имперски град Фиуме (№ 17) стават земи на Унгарската корона. Османската територия Босна и Херцеговина (№ 18) е окупирана от Австро-Унгария скоро след Берлинския договор (1878). Регионът е под съвместно австро-унгарско управление (кондоминиум); формално остава в Османската империя и не спада към коронните земи; анексиран е през 1908 г.

Австро-Унгария: австрийски коронни земи (в светложълто), унгарски коронни земи (в жълто), Босна и Херцеговина (в тъмножълто)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bled, Jean-Paul. Les fondements du conservatisme autrichien : 1859-1879. Paris, Université Panthéon-Sorbonne, 1982, 1988. ISBN 2-85944-147-6. p. 234 (de 529). Посетен на 28 juillet 2018. (на френски) Архив на оригинала от 2018-07-28 в Wayback Machine.
  2. Bled, Jean-Paul. Le compromis austro-hongrois de 1867. Руан, Université de Rouen-Normandie, 1988. p. 28 (de 128). Посетен на 28 juillet 2018. (на френски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Brauneder. Österreichische Verfassungsgeschichte. Wien, Manz, 2001. ISBN 3-214-14873-7.