Крузър Мк I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крузър Mk I (A9)
Cruiser Tank Mk I.jpg
Националност Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Англия
Тип бърз/среден танк
История на производство и служба
Проектант сър Джон Карден
Производител Викерс Армстронг
Произвеждан 1936 - 1941
Брой произведени 125
На служба Британската армия
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Маса 12 т
Дължина 5.8 м
Ширина 2.5 м
Височина 2.65 м
Екипаж 6
Броня и въоръжение
Броня (челна) 14 мм
Броня (странична) 10 мм
Броня (задна) 10 мм
Основно въоръжение QF двуфунтово оръдие
100 снаряда
Допълнително въоръжение 3 х тежка картечница Викерс
3000 патрона
Технически данни
Двигател AEC 179 6 цилиндъра
150 к.с.
Окачване три колелета разположени на тележка с хидравлични амортисьори Нютон
Максимална скорост 40 км/ч
Запас на ход 241 км
Широчина на ров 2.4 м
Вертикално препятствие 0.9 м

Крузър Mk I (A9) е британски танк разработен в периода между двете световни войни. Това е първия танк крузър: бърз танк проектиран да заобикаля основните противникови линии и да атакува комуникационните линии, както и противниковите танкове. Крузър Mk II е по-тежко бронираната разновидност, разработена по същото време.

Дизайн и разработка[редактиране | edit source]

А9 е разработен от сър Джон Карден от Викерс-Армстронг през 1934 г., като целта е да замени Викерс Медиум Марк II. Тъй като това става по време световната икономическа криза дизайна на танка страда от известен брой финансови ограничения. Това е първият британски танк с централно разположено оръдие. Той е слабо брониран, челната броня достига до 14 мм дебелина и почти изцяло е вертикална.

Отделението на шофьора и бойното отделение не са отделени. Въоръжението на купола се състои от двуфунтово оръдие (40 мм) и тежка картечница Викерс. Освен това има още два малки купола, разполагащи с по още една картечница, за всяка отговаря един член на екипажа. Екипажа е от 6 човека (командир, стрелец, пълнач, шофьор и двама картечари).

Танкът преминава тестове през 1936 г. и през лятото на 1937 г. са поръчани 125 броя. 75 от тях са построени от Харланд и Улф, а останалите 50 от Викерс. Първоначално е използван автомобилен двигател Ролс-Ройс, но той се оказва недостатъчно мощен и е заменен с автобусния двигател AEC.

По-късно пехотния танк Валънтайн използва същия долен корпус и окачване, но със значително повече броня.

А9 тежи 12 тона, с дължина 5.8 м, височина 2.65 м, ширина 2.5 м и развива максимална скорост по шосе от 25 мили в час (40 км/ч) и 15 (24 км/ч) по пресечен терен. Максималният му обхват е 150 мили (240 км). Амунициите, които носи са 100 двуфунтови снаряда и 3,000 патрона за трите картечници Викерс.

Крузър Mk I в танковия музей Бовингтън, Дорсет

Служба[редактиране | edit source]

Този танк служи във Франция, Гърция и в началото на Северноафриканската кампания. Двуфунтовото оръдие е ефективно срещу германските танкове. Но малката броня го прави лесно уязвим. Друг проблем е липсата на високоексполозивни снаряди за двуфутовото оръдие, както и за 94 мм оръдие на разновидността за близка поддръжка.

Механичната ненадежност на този танк също е недостатък. Например, гъсеничните вериги са се разкачали лесно.

Разновидности[редактиране | edit source]

Марк I (А9)

Използван е британската 1-ва бронетанкова дивизия при битката за Франция през 1940 г. До 1941 г. е използван от британските 2-ра и 7-ма бронетанкови дивизии по време на Северноафриканската кампания.

Марк I CS

Разполага с 94 мм /L15 артилерийско оръдие. Използва се за изстрелване на димни снаряди, създаване на димна завеса.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cruiser Mk I“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.