Крузър Мк I
| Крузър Mk I (A9) | |
|---|---|
 |
|
| Националност |  Англия |
| Тип | бърз/среден танк |
| История на производство и служба | |
| Проектант | сър Джон Карден |
| Производител | Викерс Армстронг |
| Произвеждан | 1936 - 1941 |
| Брой произведени | 125 |
| На служба | Британската армия |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 12 т |
| Дължина | 5.8 м |
| Ширина | 2.5 м |
| Височина | 2.65 м |
| Екипаж | 6 |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 14 мм |
| Броня (странична) | 10 мм |
| Броня (задна) | 10 мм |
| Основно въоръжение | QF двуфунтово оръдие 100 снаряда |
| Допълнително въоръжение | 3 х тежка картечница Викерс 3000 патрона |
| Технически данни | |
| Двигател | AEC 179 6 цилиндъра 150 к.с. |
| Окачване | три колелета разположени на тележка с хидравлични амортисьори Нютон |
| Максимална скорост | 40 км/ч |
| Запас на ход | 241 км |
| Широчина на ров | 2.4 м |
| Вертикално препятствие | 0.9 м |
Крузър Mk I (A9) е британски танк разработен в периода между двете световни войни. Това е първия танк крузър: бърз танк проектиран да заобикаля основните противникови линии и да атакува комуникационните линии, както и противниковите танкове. Крузър Mk II е по-тежко бронираната разновидност, разработена по същото време.
Съдържание |
Дизайн и разработка [редактиране]
А9 е разработен от сър Джон Карден от Викерс-Армстронг през 1934 г., като целта е да замени Викерс Медиум Марк II. Тъй като това става по време световната икономическа криза дизайна на танка страда от известен брой финансови ограничения. Това е първият британски танк с централно разположено оръдие. Той е слабо брониран, челната броня достига до 14 мм дебелина и почти изцяло е вертикална.
Отделението на шофьора и бойното отделение не са отделени. Въоръжението на купола се състои от двуфунтово оръдие (40 мм) и тежка картечница Викерс. Освен това има още два малки купола, разполагащи с по още една картечница, за всяка отговаря един член на екипажа. Екипажа е от 6 човека (командир, стрелец, пълнач, шофьор и двама картечари).
Танкът преминава тестове през 1936 г. и през лятото на 1937 г. са поръчани 125 броя. 75 от тях са построени от Харланд и Улф, а останалите 50 от Викерс. Първоначално е използван автомобилен двигател Ролс-Ройс, но той се оказва недостатъчно мощен и е заменен с автобусния двигател AEC.
По-късно пехотния танк Валънтайн използва същия долен корпус и окачване, но със значително повече броня.
А9 тежи 12 тона, с дължина 5.8 м, височина 2.65 м, ширина 2.5 м и развива максимална скорост по шосе от 25 мили в час (40 км/ч) и 15 (24 км/ч) по пресечен терен. Максималният му обхват е 150 мили (240 км). Амунициите, които носи са 100 двуфунтови снаряда и 3,000 патрона за трите картечници Викерс.
Служба [редактиране]
Този танк служи във Франция, Гърция и в началото на Северноафриканската кампания. Двуфунтовото оръдие е ефективно срещу германските танкове. Но малката броня го прави лесно уязвим. Друг проблем е липсата на високоексполозивни снаряди за двуфутовото оръдие, както и за 94 мм оръдие на разновидността за близка поддръжка.
Механичната ненадежност на този танк също е недостатък. Например, гъсеничните вериги са се разкачали лесно.
Разновидности [редактиране]
Марк I (А9)
- Използван е британската 1-ва бронетанкова дивизия при битката за Франция през 1940 г. До 1941 г. е използван от британските 2-ра и 7-ма бронетанкови дивизии по време на Северноафриканската кампания.
Марк I CS
- Разполага с 94 мм /L15 артилерийско оръдие. Използва се за изстрелване на димни снаряди, създаване на димна завеса.
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cruiser Mk I“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
