Крузър Мк II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крузър Мк II (A10)
Cruiser Tank Mk II.jpg
Националност Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Англия
Тип бърз/среден танк
История на производство и служба
Проектант сър Джон Карден
Производител Викерс
Произвеждан 1938 - 1940
Брой произведени 175
На въоръжение 1939 - 1941
На служба Британската армия
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Маса 14.3 т
Дължина 5.5 м
Ширина 2.6 м
Височина 2.5 м
Екипаж 5
Броня и въоръжение
Броня (челна) 30 мм
Броня (странична) 22 мм
Броня (задна) 12 мм
Основно въоръжение QF двуфунтово оръдие
100 снаряда
Допълнително въоръжение 2 x картечници Викерс/Беса
4,050 патрона
Технически данни
Двигател AEC 179 6 цилиндъра
150 к.с.
Окачване три колелета разположени на тележка с хидравлични амортисьори Нютон
Максимална скорост 26 км/ч по шосе
13 км/ч по пресечен терен
Запас на ход 160 км

Крузър Мк II (A10) е разработен съвместно с Крузър Мк I, предвиден да бъде негова пехотна (тежка) версия. На практика той не се счита за подходящ за тази роля и се класифицира като тежък крузър. Използването на този танк е ограничено само за Британската армия.

История и характеристики[редактиране | edit source]

А10 е разработен от сър Джон Карден от Викерс през 1934 г., като вариация на А9. Двата малки купола характерни за Марк I са премахнати, допълнителна броня е монтирана отпред и отстрани на шасито, както и от всички страни на купола. Дебелината, на повечето места, е приблизително удвоена спрямо А9.

Няма разделение между отделението на шофьора и бойното отделение. Въоръжението на купола се състои от двуфунтово (40 мм) оръдие и картечница Викерс. В дясно от шофьора, оръжейна площадка, е монтирана картечница Беса. Допълнителната огнева мощ е за сметка на простотата - Викерс и Беса използват различни амуниции. Екипажът на танка е от 5 човека (командир, стрелец, пълнач, шофьор и картечар).

Този танк използва същото окачване и двигател като А9. В резултат на това той е по-бавен. А10 влиза на въоръжение пред декември 1939 г. Въпреки, че при него се жертва скоростта за сметка на бронята, той все пак е слабо брониран и като резултат - неефективен. Производството започва през юли 1938 г. Произведени са общо 175 броя, 45 от железопътната компания в Бирмингам, 45 от Метро-Камел и 10 от Викерс, от които 30 от варианта CS. В края на 1939 г. е възложена още една поръчка на железопътната компания, този път за 75 машини.

Бойна история[редактиране | edit source]

Известен брой Марк II са изпратени във Франция като част от Британския експедиционен корпус. Представянето им там, на пресечен терен, е оценено като слабо. Все пак са използвани в Северна Африка при защитата на Тобрук през 1941 г., където надеждността и представянето на окачването в пустинни условия са възхвалявани. 60 броя участват в боевете в Гърция, като част от 3-ти кралски танков полк. Над 90% от загубите са от механични повреди, най-често повреди с веригите.[1]

Вариации[редактиране | edit source]

Крузър Мк II (A10 Мк I)
Класифициран е като тежък крузър. 31 са изпратени във Франция с британската 1-ва бронетанкова дивизия, но се представят зле по време на кампанията. До края на 1941 г. участват в Северноафриканската кампания.
Крузър Мк IIA (A10 Мк IA)
Картечниците Викерс са заменени с картечници Беса. Добавена е армирана кутия за радиото.
Крузър Мк IIA CS (A10 Мк IA CS)
Има 94 мм артилерийско оръдие вместо двуфунтово (40 мм). Стандартните амуниции включват 40 димни и няколко високоексплозивни снаряда.
Други танкове базирани на това шаси

Източници[редактиране | edit source]

  1. Watt, Robert "A Tankie's Travels", ISBN 1-84683-021-4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cruiser Mk II“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.