Крум Прокопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крум Прокопов
български революционер
Роден
Починал
2 октомври 1950 г. (80 г.)

Учил вСофийски университет
НаградиЗа военна заслуга

Крум Спасов Прокопов е български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прокопов е роден в 1870 година в село Гайтаниново, тогава в Османската империя, днес в България. Баща му е видният български учител в Източна Македония Спас Прокопов. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Учи три семестъра право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Прекъсва и работи като учител в Разлога, Неврокоп и Горно Броди, Сярско.

От 1900 до 1901 година Спас Прокопов учителства в Лозенград, като едновременно е и ръководител на околийския революционен комитет на ВМОРО. В 1903 г. влиза в Школата за запасни офицери в Княжево. Като такъв организира тайното изнасяне на 150 пушки от складовете за целите на организацията преди Илинденско-Преображенското въстание.[2] След това работи като чиновник в Българската земеделска банка, а по-късно се занимава с търговия.[3][4][5]

Участва в Първата световна война като запасен поручик, взводен командир в главна армейска артилерийска работилница. Награден е с орден „За военна заслуга“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 54.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
  4. Македонски научен институт
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 394.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 197-198