Крупник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крупник
България
Red pog.png
Крупник
Област Благоевград
Red pog.png
Крупник
Общи данни
Население 2 145 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 35,412 km²
Надм. височина 371 m
Пощ. код 2740
Тел. код 0748
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 40052
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, …)
Кметство
   - кмет
Крупник
Григор Дуев
(ГЕРБ)

Кру̀пник е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Крупник е разположено на северен планински склон от западната страна по поречието на река Струма, преди тя да навлезе в Креснеския пролом.

История[редактиране | edit source]

През 15 век Крупник, вероятно поради своето икономическо издигане е станал център на епархия начело с епископ. Епархията е съществувала и през 16 век. Границите ѝ не са установени точно, но тя е обхващала несъмнено околността на Крупник, която ще да е съвпадала с днешното Благоевградско. Изглежда, тя е включвала и Дупнишко и Рилския манастир. Вероятно през 17 век жителите му приели исляма, но запазили българския си език.[1]

Неофит Рилски дава описание[2] на селото за времето си:

Крупник тука що се споменуваест едно село големо в Джумалийската кааза, което е било некога [уви!] митрополия на български митрополити (каквото ще се назначи в следующем со свидетелство). Но по време, като си изменили верата тамошните християние и прияли мохамеданството, днес нема ни един христянин в него. И замечателно е защо тия крупничанье турци най-враждебни са от другите турци и непримирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствувтат и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне, от които (обичаи) и еще много содержаават неизменни и в отоманствотото си. И от това се познава явно колко велико влияние има религиозний дух над человечествотото!

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Крупник, село по същата посока, 1/2 час по на Ю от Симитлия. Разположено в едно долище до друма. От тук надолу пътят става твърде тесен и стръмен, какъвто е в Рупелския проход; особено лошав е пътят до Крива ливада, 1 час на Ю от Кресна. Къщи 120, помаци. И тук се сее добър тютюн; има и градини.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крупник (Крупникъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 660 българи-мохамедани и 65 цигани[4].

По време на Балканската война, през октомври 1912 г., край Крупник се състои бой между българската Седма пехотна рилска дивизия и османски войски.

По време на Междусъюзническата война помашкото население на Крупник се изселва заедно с отстъпващите гръцки войски. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Крупник са останали 2-3 помашки семейства.[5] По-късно малка част от бежанците се завръща в селото. В началото на 1923 година Антон Попстоилов пише, че „неприветливите и неудобни къщички“ на Крупник са препълнени с бежанци и с преселници от околните села. От 179-те семейства в селото 11 са на местни помаци, 54 - на бежанци от Зарово, Солунско, 53 са от Кресна, 23 - от Сърбиново, 19 - от Сушица, 7 - от Падеж, 3 - от Тросково, 3 - от Берово, 2 - от Драглища, Разложко, по 1 - от Куманово, Горни Порой, Демирхисарско, Рила, Фролош.[6]

През август 1925 година органите на ВМРО разкриват нелегална група на БКП (т.с.) в Крупник и извършват арести. Активисти на БКП и БЗНС са осъдени от организационен съд на различни наказания, включително и на смърт.[7]

В 1985 година Крупник има 2444 жители[8]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Крупнишката чета на ВМРО 1923 - 1925 година. Горе: Андон Механджийски, Ристоско Теов, Глиго Павлов, Атанас Кълбов, долу: Георги Шопов, Пешо Петрунов (помощник войвода), Христо Величков и Методи Филатов
  • Крупнишкото евангелие е среднобългарски писмен паметник от началото на 16 в. Съдържа 357 листа с текста на четирите евангелия, предисловията на Теофилакт Български, кратък месецослов и таблици за разпределението на евангелските четива през годината, написани с красив кирилски уставен шрифт. Дарено през 1577 година от крупнишкия митрополит Йоасаф на Рилския манастир, където се съхранява. Началото на всяко евангелие е с красиви заставки и заглавки. Позлатена сребърна обкова, дело на Матей Златар.[9]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегоден църковен събор на Арахангеловден в чест на патрона на селския храм „Свети Арахангел Михаил“. Също така всяка последна събота на месец август се провежда младежки събор (всяка година се кани известна певеца).

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Крупник
  • Република Македония Георги Мавродиев (р. 1 февруари 1928) - физик от Република Македония
  • България Крум Спасов Неврокопски (р. 4 март 1930 - ум. 2004) - юрист, депутат в 7-то ВНС от листата на СДС, член на парламентарната законодателна комисия и един от неподписалите КРБ депутати.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. "История на Охридската архиепископия-патриаршия", Т.2, София, 1932, стр.170
  2. Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
  4. Кънчов, Васил. Горно-Джумайска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  6. ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 13-14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 - л. 2-18).
  7. Енциклопедия Пирински край, Благоевтрад 1995, т. І, с. 476.
  8. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 161.
  9. Ръкописи от сбирката на Рилския манастир. Кузидова, Ирина. Институт за литература, БАН, Крупнишко евангелие, стр. 5.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.