Крушева глава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крушева Глава
— Село —
42.7167° с. ш. 21.9° и. д.
Крушева Глава
Страна Сърбия
ОкръгПчински
ОбщинаВраня
Надм. височина940 m
Население89 души (2011)
Телефонен код(+381) 17
МПС кодVR

Кру̀шева Гла̀ва[1][2] или Крушева глава[3] (на сръбски: Крушева Глава, Kruševa Glava) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в котловината Поляница. Отстои на 26,6 км северно от окръжния и общински център Враня, на 3,6 км югоизточно от село Стрешак, югоизточно от село Мияковце, на 5,9 км североизточно от село Власе и на 7 км източно от село Големо Село. [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 89 жители.[6]

Демографско развитие[6][7][8][редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според последния правописен речник от 2012 г.: 19.4. Главни букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрипция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името.Официален правописен речник на българския език, Институт за български език към БАН, Просвета, С. 2012, стр.43
  2. Според Наредба№6: Чл. 13. (1) Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена при транскрипцията на български се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език.Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език на министъра на териториалното развитие и строителството, обн., ДВ, бр. 60 от 4 юли 1995 г., доп., бр. 72 и 106 от 1995 г., бр. 4 от 1999 г.
  3. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021 
  4. maps.google.bg
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021 
  6. а б Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Републички завод за статистику, Београд, 2011, стр. 87
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021 
  8. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2004, стр. 176
  9. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2003, стр. 202-203