Крушевска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знамето на 3-и отряд на Пито Гули[1]
Въстаник от Крушево със знамето на четата на Пито Гули (възстановка)

С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.

Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни - от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.

Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев[3]. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска[4].

След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска[5] и влашка).

Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю[6]. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.

На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми[7][8].

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. „Георги Победоносец“, София, 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45
  2. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
  3. Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт ­ София, 2001
  4. Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403
  5. The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Keith Brown, Publisher Princeton University Press, 2003, ISBN 0691099952, pp. 81-82.
  6. The Republic of Krushevo and the Ilinden uprising
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, гл. VI.1
  8. 13-те дена на Крушевската република, Георги Томалевски
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.