Кръстава
| Кръстава | |
 Кръстава
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 030 (ГРАО, 2010-12-15)* 1 058 (НСИ) |
| Землище | 159,748 km² |
| Надм. височина | 1425 m |
| Пощ. код | 4647 |
| Тел. код | 035418 |
| МПС код | РА (Пз) |
| ЕКАТТЕ | 41136 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община - кмет |
Велинград Иван Лебанов (независим) |
| Кметство - кмет |
Кръстава Мустафа Еюпов (ГЕРБ) |
Кръстава е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Кръстава се намира в планински район, на 26 км.от гр.Велинград, западно посока град Сърница и на 35 км. от град Якоруда, източно селото се намира в най-западната част на област Пазарджик. Планинска местност съставена предимно от борови и смърчови гори. Идеално място за излети и любители на планината, от околностите на селото се виждат три планини Рила, Пирин, Родопи, както и върховете Мусала, Вихрен, Голяма Сютка и Малка Сютка.
[редактиране] История
Като населена местност съществува от 1790 г. Кметство е от 1979 г. До 1912 г. над селото е имало българска застава. Като село се е обособило на 24 октомври 1975 г. През 1978 г. се присъединяват и местностите Крантийте и Горица (Асанова), които сега са и махали.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Кръстава (Крастава) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[1]
[редактиране] Културни и природни забележителности
В близост до Кръстава се намират останки от старинна крепост наречена Калята. Местните разказват легендата за пещера пълна със злато, но прокълната. Кръстава,наречено така,защото при изкоп е намерен стар каменен кръст от църква,доказващ,че там е било християнско село,чиято църква е била унищожена от турците.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
|
|||||||
