Кръстан Дянков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстан Дянков
Krastan Dyankov.jpg
Роден 10 ноември 1933 г.(1933-11-10)
София, Царство България
Починал 5 март 1999 г. (на 65 г.)
София, Република България
Кръстан Дянков в Общомедия

Кръстан Дянков е български журналист и есеист, един от големите български преводачи от английски език. Превел е творби на някои от най-значимите автори на американската литература на 20 век: Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Карл Сандбърг, Уилям Сароян и преди всичко Уилям Фокнър.

Ранни години[редактиране | edit source]

Кръстан Димитров Дянков е роден на 10 ноември 1933 в София. Родът му е смесица от европейски издънки. В родословното му дърво е един чех, който открива първата аптека в столицата след Освобождението. Пряк роднина му е първият директор на прочутата Русенска мъжка гимназия в края на 19 век.

Дянков завършва гимназия през 1951 година и още от гимназиалните си години се насочва към изкуството на превода. В ръцете му попада една брошура - кратко жизнеописание на Блез Паскал, който по това време е негов любимец в областта на физиката. Превежда брошурката, за да могат да я прочетат и съучениците му.

Професионален преводач[редактиране | edit source]

Вече като студент по английска филология в Софийския университет Кръстан Дянков поема професионалното поприще на литературен преводач. Първоначално превежда няколко разказа на Ърскин Колдуел, чието творчество става по-късно тема на дипломната му работа. Три от тези първи преведени разказа са публикувани в списание „Пламък“ през 1957 година и така започва същинският му творчески път. За дипломната си работа Дянков се свързва лично с големия американски писател. Колдуел му изпраща три книги с личен автограф за него, но поради съществуващата идеологическа цензура те не пристигат на неговия адрес, а се озовават в каталозите на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Едва след време, чрез официалния адрес на Съюза на българските писатели и на сп. „Пламък“, той успява да получи други 16 тома и така завършва навреме дипломната си работа.

Преводи[редактиране | edit source]

  1. Ърскин Колдуел, Тютюнев път, роман, 1959, 1979
  2. Джон Стайнбек, Улица Консервна, роман, 1964, 1981, 2003
  3. Джон Стайнбек, За мишките и хората, повест, 1964
  4. Джон Стайнбек, Благодатният четвъртък, роман, 1965, 1981, 2003
  5. Джон Стайнбек, Пътешествие с Чарли, повест, 1965
  6. Ърскин Колдуел, Джени, жена по природа, повест, 1966, 1977, 2001
  7. Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966
  8. Артър Милър, След грехопадението, пиеса, 1966
  9. Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011
  10. Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970
  11. Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970
  12. Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972
  13. Карсън Маккълърс, Часовник без стрелки, роман, 1972, 1985
  14. Уилям Фокнър, Дворецът, роман, 1980
  15. Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983
  16. Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и повест, 1980
  17. Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983
  18. Тенеси Уилямс, Царството земно, пиеса, 1983, 2008, 2013
  19. Карл Сандбърг, Залезът на бизоните, стихотворения, 1985
  20. Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013
  21. Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005
  22. Документи на американската демокрация, 1990 (с Люба Маджарова)

Предговори и послеслови[редактиране | edit source]

  1. Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966
  2. Карл Сандбърг, Чисти ръце, стихотворения, 1967
  3. Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011
  4. Труман Капоти, Хладнокръвно, роман, 1968
  5. Арчибалд Кронин, Цитаделата, роман, 1969, 1980, 1983
  6. Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970
  7. Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970
  8. Уилям Сароян, Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, разкази, 1971, 1980
  9. Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972
  10. Сол Белоу, Не изпускай деня, роман, 1974
  11. О'Хенри, Избрани разкази, 1975, 1977
  12. Джон Ъпдайк, Ожени се за мен, роман, 1979
  13. Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и повест, 1980
  14. Уилям Фокнър, Селцето"; "Градът, романи, 1980
  15. Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983
  16. Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983
  17. Джон Стайнбек, Избрани творби в 3 тома, 1983
  18. Стъдз Теркъл, Американски мечти, интервюта, 1984
  19. Джон Дос Пасос, Манхатън, роман, 1984
  20. Тони Морисън, Песента на Соломон, роман, 1984
  21. Джон Стайнбек, Тортила Флет, избрано, 1985
  22. Ричард Олдингтън, Смъртта на героя, роман, 1985
  23. Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013
  24. Фланъри О'Конър, Мъдра кръв, разкази и романи, 1986
  25. Джеймс Болдуин, От планината възвестявай!, роман, 1987
  26. Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005
  27. Робърт Пен Уорън, Нощен ездач, роман, 1989
  28. Джон Кенеди Тул, Сговор на глупци, роман, 1989
  29. Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят, роман, 1990
  30. Томас Пинчън, Обявяването на серия № 49, роман, 1990
  31. О'Хенри, Сърцето на Запада, разкази, 1995

Писатели в превод и/или коментар на Кръстан Дянков:[редактиране | edit source]

Културна дейност[редактиране | edit source]

Кръстан Дянков е сред основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Учредител и председател е на сдружението „Приятели на САЩ в България“. Работи в редакция „Международна информация“ на Българска телеграфна агенция (БТА) (1957-1968) и е един от създателите на седмичните издания на БТА - списанията „ЛИК“ и „Паралели“. Заместник-главен редактор e на сп. „Българско фото“ (1968-1979) и редактор в сп. „Съвременник“. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Негово дело са и много съставителства на сборници, на които той е и редактор. Автор е на редица предговори и рецензии.

Кино[редактиране | edit source]

Кръстан Дянков има изяви и като киноактьор - участва във филмите Поета и дявола (1984) и Заплахата (1989).

Театър[редактиране | edit source]

Друга негова страст е театърът. Дянков става драматург на Театър „София“. През февруари 1998 година заедно с актрисата Катя Паскалева поставя в Сатиричния театър пиесата на Жан Клод ван Итали „Скитница“. Сам обяснява театралния си опит така: „С пиесата се пробвах в режисурата, но не се виждам зад кулисите.“

Интервюта[редактиране | edit source]

Признание[редактиране | edit source]

Лого на литературната награда „Кръстан Дянков“

През 2007 година фондация „Елизабет Костова“ учредява годишна литературна награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен роман от английски на български език.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. За наградата, EKF, 2007

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за