Кръстан Поптодоров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръстан Поптодоров
български революционер
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.
Роден
Починал
24 март 1943 г. (48 г.)
Кръстан Поптодоров в Общомедия

Кръстан Поптодоров (Тодоров) с псевдоними Камен, Салибутка,[1], Потайников, Сульо[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съобщение от Задграничното представителство на ВМРО (протогеровисти) от 15 октомври 1928 г. за нападение от михайловисти срещу Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, при което и двамата са ранени
Чета на ВМРО, Кръстан Тодоров е трети отдясно-наляво.

Кръстан Поптодоров е роден на 24 април 1894 година в софийското село Кремиковци, Княжество България. Родителите му са преселници от южномакедонското село Скрижево. Баща му е свещеник в Подуяне и Кремиковци. Кръстан Поптодоров завършва прогимназия и гимназия в София.[3]

Присъединява се към ВМОРО в младежките си години и действа като четник още преди Балканската война. След войните за национално обединение отваря казино в София, като подпомага финансово македонското освободително движение. След това активно се включва в дейността на ВМРО и действа като нелегален в Западна Македония. През 1924 година е арестуван в Италия за притежание на огнестрелно оръжие, но скоро след това е освободен.[4]

След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на неговите привърженици, т. нар. протогеровисти, срещу крилото на Иван Михайлов. На извънредния протогеровистки конгрес Кръстан Поптодоров, Перо Шанданов, Пецо Трайков и Христо Марков са избрани за членове на ЦК на ВМРО[5]. Кръстан Поптодоров завежда и софийския пункт на ВМРО (протогеровисти). На 12 октомври 1928 (или 1929) година срещу Кръстан Поптодоров и Пецо Трайков е извършен атентат на бул. „Дондуков“, но в последвалата престрелка са убити изпратените от Иван Михайлов терористи, Асен Спасов и Киро Гърчето, както и няколко случайни минувачи[6]. По-късно Кръстан Поптодоров, Пецо Трайков, Спас Таушанов и Михаил Гърчев са освободени от ареста.[7] Кръстан Поптодоров оцелява и след два нови атентати срещу него на 5 януари 1931 и на 15 август 1932 година, но остава едноок.[8] През 30-те години на XX век Кръстан Поптодоров получава ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София чрез Геме Димитров, за да продължават междуособиците във ВМРО.[9] На 26.01.1935 г. с писмо подписано за директор на полицията от Луков и Драганов като началник на политическата полиция до началника на гарнизона в Разград, Кръстан Поптодоров и други протогеровисти от София са изпратени с молба да ги настанят в полицейския изолационен пункт в града. [10] В автобиографичния си роман „Тютюневият човек“ Богомил Райнов описва как е посетен от Кръстан Поптодоров след негово освобождаване от затвора, след което Поптодоров убива жена си, заради изневяра и се самоубива.[11] Това той прави на 24 март 1943 година в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 80, 94.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 389.
  4. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 149.
  5. ↑ Колектив. Македония История и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.194, 203.
  6. ↑ Ачкоска, Виолета и Никола Жежов, Предавствата и атентатите во македонската историја, Издателство Макавеј, Скопје, 2003, стр.243
  7. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 136-137, 578.
  8. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 142, 175-176.
  9. ↑ Янчулев, Методи. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г., сп. България-Македония, Брой 1, 2010 г.
  10. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 193.
  11. ↑ „Тютюневият човек“, Богомил Райнов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстан_Поптодоров&oldid=11864944“.