Царски орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръстат орел)
Направо към: навигация, търсене
Царски орел
Impeagle.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes
(Falconiformes)
Щъркелоподобни
(Соколоподобни)[3]
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Aquila Орли
вид: A. heliaca Кръстат орел
Научно наименование
Уикивидове Aquila heliaca
Savigny, 1809
Разпространение
Aquila heliaca dis.PNG

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Царският орел (Aquila heliaca), наричан още и кръстат орел, каргуй е един от най-едрите орли в България, с малко по-малки размери от Скалния орел. Размерите на тялото варират от 72 до 100 cm, а размахът на крилата е между 190 и 267 cm. Възрастните птици са тъмно- кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав с тъмни тънки напречни ивици на върха, завършващи с тъмна ивица. Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светлокафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни, завършващи със светъл заден ръб. Възрастно оперение се достига между 4-тата и 6-тата година.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Царският орел е разпространен от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия. През зимата мигрира в Близкия изток и Източна Африка, Арабския полуостров, Индийския субконтинент, както и Южна и Източна Азия. Царският орел от Пиренейския полуостров е обособен в отделен вид (Aquila adalberti), от някои смятан за подвид на A. heliaca [4]

Биология[редактиране | edit source]

Царски орел в резервата Галичия гора в Липецка област, Русия.

Царският орел предпочита хълмисти райони, където има гористи места или такива с ивици или групи дървета се редуват с открити пространства — пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Всички известни сигурни гнездови находища са разположени между 25 и 1230 m н.в. Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция.

Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26 m от земята. Гнездото е изградено от сухи клони и е с размери от 120 до 220 cm. Дебелината му е от 30 до 90 cm. Двойките често имат повече от едно гнездо, но обикновено използват едно и също в продължение на няколко години. Гнездата на една двойка са отдалечени едно от друго на не повече от 5 km. След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Те са овални, бели, изпъстрени с редки жълто-кафяви петна. Мътят и двете птици. Инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември — края на октомври. Възрастните птици са постоянни. Младите птици извършват скитания, които не са добре проучени. В България зимуват половонезрели птици от Централна Европа.

Царският орел ловува по открити терени — пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от предпочитана наблюдателна точка, при забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.

Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus concolor). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът, полевките, белият щъркел и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 100 различни вида животни. В храната на двойките от Югоизточна България осезателно присъстват и влечуги - най-често сухоземни костенурки и жълтокоремници (Pseudopus apodus)[5]

През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването. В различните краища на страната царският орел е наричан по различен начин: кръстат орел, кръстач, кръсташ, каргуй, карагуй, каракуш, кръстител, каргой, белоглав орел, черен орел и зайчар.

Заплахи[редактиране | edit source]

Безпокойство[редактиране | edit source]

Безпокойството от страна на човека е основна причина за гнездови неуспех. В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото Примери за това са появяването на камион с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото или овчари, викащи силно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване.

Намаляване на числеността на лалугера[редактиране | edit source]

Лалугерът е важна част от хранителния спектър на царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Макар че орлите могат да превключват и на други жертви, липсата на плячка с висока плътност може да е причина за нисък гнездови успех.

Социално-икономически промени[редактиране | edit source]

Обезлюдяването на селата и намаляването на броя на овцете и други домашни животни води до обрастване на пасищата. Определени видове треви и храсти се развиват бурно, израстват високо и потискат растежа на останалите растения. Условията за живот стават неблагоприятни за лалугерите. Те се нуждаят от разнообразни видове растения за храна и ниска трева, която да не им пречи да тичат и виждат враговете си. В обрасналите пасища лалугерите изчезват. А те са основната храна на царските орли. Когато има достатъчно овце, те опасват равномерно тревите и не позволяват прекомерното обрастване на пасищата.

Интензивното селско стопанство[редактиране | edit source]

Интензивното земеделие, свързано с използването на много пестициди, и въвеждането на монокултурите променя ловните местообитания и води до намаляване на ключовите видове жертви. По време на окрупняването на земята са изсечени и много от старите дървета между нивите, където орлите гнездят.

Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство[редактиране | edit source]

Изсичането на старите гори, селективно изсичане на зрелите дървета и залесяване на пасища води до разрушаването и на размножителните и хранителните местообитания. В последните десетина години сериозна заплаха е масовото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените високи дървета, оцелели в ниските части на страната. От 16 известни гнезда 13 са на тополи. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широкомащабна както законна, така и незаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола. Дори две дървета с гнезда на царски орли бяха отсечени, а в трети случай охраната спаси дървото в последния момент. Липсата на достатъчно подходящи за гнездене дървета принуждава орлите да гнездят в места, където са често обезпокоени, което води до загиване на люпилата.

Електропроводи[редактиране | edit source]

Електропреносната мрежа представлява опасност за много видове птици. Те загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. При намалена видимост птици загиват и в резултат на сблъскване с проводниците. Степента на риск зависи от дизайна на стълбовете и разположението на проводниците. В България голям процент от електропроводите са опасни. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За съжаление, те не могат да различават опасните от безопасните. Колко от тях загиват от електрическия ток, е все още неизвестно.

Пожари[редактиране | edit source]

Пожарите могат пряко да разрушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се увеличи драстично през последните пет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в районите важни за царския орел. През 2000 година пожар в Средна гора беше спрян само на няколко метра от гнездото на царския орел.

Отстрел[редактиране | edit source]

През четиридесетте години на 20 век започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за "вредни" и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: "грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас". Ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети. Разбира се, след време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са "полезни" за нас, хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното — броят на яребиците спаднал многократно в сравнение с времето преди кампанията срещу грабливите птици. Оказало се, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери.

Днес всички видове грабливи птици са защитени от закона. За много от видовете обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, вече са изчезнали напълно от природата на България. Други, като царския орел и ловния сокол, са на границата на изчезването... Все още обаче бракониерите вдигат пушки срещу грабливите птици, за да ги превърнат в грозни препарати, или просто за да изпробват точността си. Модата да се излагат препарирани животни в гостни и заведения взема най-много жертви. Наистина е жалко и проява на много лош вкус птиците, символ на величие и почитани от нашите деди, да се превръщат в закачени по стените чучела!

Отравяне[редактиране | edit source]

Масовото използване на отровни примамки срещу вълците през петдесетте години на миналия век е друга причина за изчезването на царските орли. Отровата се е поставяла в труп на умряло животно, за да се привлекат вълците да ядат от месото и да се отровят. Орлите също ядат мърша. Те бързо откриват труповете на умрели животни и съответно загиват от отровата. Сега използването на отрова е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, а и за хората. За съжаление поставянето на отровни примамки не е напълно прекратено. Все още има хора, които го правят, макар и заплашени от сурово наказание. През лятото на 2003 г. бяха отровени 3 от последните оцелели белоглави лешояда в Източните Родопи.

Използването на капани[редактиране | edit source]

Капаните, поставени край труп на умряло животно за лов на вълци, представляват заплаха за орлите. Те кацат край трупа и могат да бъдат убити или осакатени от капаните. В България има няколко регистрирани случая на пострадали по този начин скални орли.

Ограбване на гнезда[редактиране | edit source]

Неправилно насочен интерес към природата у някои хора е причина за ограбването на гнездата на грабливи птици, включително и на царски орли. Взетите орлета обикновено умират, тъй като отглеждането им в домашни условия не е лесна задача. Но дори и да оцелеят, те са обречени да прекарат живота си в плен и са завинаги загубени за природата. Ако пък бъдат пуснати на свобода, бързо загиват от глад, поради неумението им да ловуват или биват убити от бракониери, защото са загубили страх от хората.

Замърсяване на околната среда[редактиране | edit source]

Безогледното използване на пестициди в селското стопанство е причина за загиването на много птици. По време на неправилно проведена кампания срещу полевките през 1989 г. бяха изтровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава загинаха и царски орли.

Природни бедствия[редактиране | edit source]

Силният вятър и бурите могат да бъдат причина за падането на гнездата. Няколко подобни случая бяха регистрирани в България, но за щастие извън размножителния период. В Словакия 12,5% от случаите на гнездови неуспех са резултат от падането на гнездата.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) BirdLife International. Aquila heliaca. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 21 август 2010.
  2. Червена книга на Република България. Царски орел. Посетен на 21 февруари 2012
  3. По класификацията на Sibley & Monroe (1990), създадена въз основа на генетични изследвания. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) (към който принадлежи разглеждания вид), заедно с още 8 разреда, е обединен в разред Щъркелоподобни. Все още по-широко възприети са традиционните класификации.
  4. Боев, З. 1993. Нов вид орел в Европа. - Природа и знание, 10: 20-21.
  5. Marin, S., I. Ivanov, D. Georgiev, Z. Boev 2004. On the Food of the Imperial Eagle Aquila heliaca on Sakar Mountain and Dervent Heights, Bulgaria. – In: Chancellor, R. D., B.-U. Meyburg (eds.). Raptors Worlwide WWGBP/MME: 589-592.
  6. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]