Кръсте Гиновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръсте Гиновски
български зограф
Роден
Починал
1886 г.

Кръсте Петров Гиновски е български просветен деец и зограф от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръсте Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Занимава се със зографство и е много добър иконописец.[1] При него учат четиримата му синове Панайот, Теофил, Васил и Алексо. Същевременно Кръсте Гиновски в 1840 година е и учител в родното си село.[3]

Умира в 1886 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гино
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Гинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Петров
 
Михаил Петров
 
Нестор Петров
 
Кръсте Петров
(? — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тръпко Иванов
(1849 — ?)
 
Караджа Иванов
 
Иван Иванов
 
Алексо Кръстев
(1851 — 1894)
 
Васил Кръстев
(? — 1924)
 
Теофил Кръстев
(? — 1894)
 
Панайот Кръстев
(1842 — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тръпков
(1878 — 1908)
 
Велимир Караджов
(1912 — ?)
 
Тома Иванов
 
Коста Иванов
 
Миливой Василев
 
 
 
Велимир Панайотов
 
Любомир Панайотов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Костов
(1927 — 2014)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
  2. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
  3. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.