Кръсте Мисирков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Мисирков
български публицист, ранен македонист
Кръстьо Мисирков 

Бердянск, 1904
Роден: 18 ноември 1874
Постол, Османска империя
Починал: 26 юли, 1926
София, България
Подпис
„Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година

Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (на македонска литературна норма: Крсте Петков Мисирков, на румънски: Cresto Misirkov) е български филолог и публицист. Неговата българска идентичност, както и националното му самоопределение и възгледи са противоречиво възприемани и тълкувани. За съществуването на подобен разнобой при възприемането на неговото дело и обществени приноси, заслугата е освен на дълго налаганата официозна доктрина на македонизма в Република Македония, така и на самия Мисирков, който е крайно непоследователен при застъпването и отстояването на различни свои виждания за бъдещото общественополитическо развитие на родната му област Македония.

Като член на студентския Таен македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия използва псевдонима Секъл[1].

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в село Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония, тогава част от Османската империя. Житейският път на Кръстьо Мисирков е изпълнен с редица премеждия, превратности и пътувания. Предвид на изявите му, които са доста противоречиви през отделните периоди, непоследователни, а понякога направо парадоксални или пък "екстравагантни", са изказвани различни и често взаимноизключващи се мнения за него, които дават коренно противоположни оценки за личността му.

Средно образование[редактиране | edit source]

Завършва гръцко основно училище, след което заминава да продължи учението си в Кралство Сърбия. В Сърбия е насилен да се декларира като сърбин, с което се обяснява неговата неизменна сърбофобия. Вследствие от този натиск избягва в София. В началото на 1891 година се връща в Белград, където постъпва в организираното от сръбската шовинистична пропаганда Богословско училище, поставящо си за цел да подготви свещеници и учители за Македония. Поради бунт в училището и последвалото му разформироване, Мисирков заминава за Шабац, където се записва в местната гимназия. През 1892 година се прехвърля от Шабац пак в Белград в тригодишната Учителска школа. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на македонистичното учение на Стоян Новакович ученическо дружество "Вардар" с цел поддържане на македонистки дух сред добре приетите в Сърбия ученици от Македония. През 1895 Мисирков завършва Учителската школа и е назначен за учител в Прищина.

Руски период[редактиране | edit source]

Вместо за Прищина Мисирков заминава за Одеса да продължи образованието си. Понеже дипломата му от Белград не е призната, той следва две години в Полтавската духовна семинария, която завършва в 1897 година. Същата година се записва за студент в Историко-филологическия факултет на университета в Петербург. През 1900 година е един от първите младежи, записали се в основания в имперската столица "Таен македоно-одрински кръжок", на който по-късно става и председател. Мотивите си за участие в кръжока в писмо от 28 ноември 1900 година до председателя на Върховния македоно-одрински комитет в София излага така :

Известно е, че няма българин който да не се интересува от положението и съдбата на онази страна от отечеството ни, която до днес стене под игото на Турция.

Мисирков завършва Петербурския университет с отличен успех, след което е приет за следдипломни проучвания при проф. П. Л. Лавров с дипломна работа "Към въпроса за народността и причините за популярността на Крали Марко". През този период влиза във връзка и общение с много видни руски учени слависти като проф. В. И. Ламански, проф. А. Бодуен дьо Куртене, проф. И. А. Лавров, проф. П. Н. Милюков, проф. Г. Ильински, проф. Т. Д. Флорински, проф. Б. М. Ляпунов и т.н. Поради финансова оскъдица Мисирков не може да продължи следуниверситетската си подготовка и приема предложението на Екзархията да бъде назначен за учител в Битолската мъжка гимназия.

Македонски период[редактиране | edit source]

В Битоля Мисирков освен с гимназиалното учителствуване се заема и с домашното обучение и подготовка на децата на руския консул в града А. А. Ростковски. След убийството на консула (на което става неволен свидетел) той заминава за Русия, където оформя книгата си "За македонцките работи". Впоследствие пътува до София за издаване на книгата, което става с финансовата подкрепа от кръгове в Русия, а голямо количество от нея е закупено от сръбския дипломатически агент в София по настояване на Стоян Новакович[2]. От България тръгва към Белград, при което се среща със Стоян Новакович. От Белград се връща в Русия като учител в Бердянск, Одеса и Кишинев. През 1905 година издава един брой на списание Вардар.

След 1912 г.[редактиране | edit source]

По време на Балканската война Мисирков е заедно с българските войски, като кореспондент на руски вестници. При избухването на Междусъюзническата война бързо се връща в Русия. През 1914 година, след избухването на Първата световна война, от Одеса той пътува до Киев и Петербург, където води разговори с руските водещи политически дейци по въпроса за Македония. През 1917 година е избран за народен представител в Бесарабския парламент "Сфатул църей", като същевременно е секретар на българо-гагаузко-немската училищно-просветна комисия в Бесарабия.

След края на Първата световна война се завръща в България, ставайки български поданик, умирайки и тук. През този последен период в живота си работи последователно в Етнографския музей в София, и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица.

Национална принадлежност[редактиране | edit source]

„За македонцките работи“, издадена през 1903 г. в София
Паметника на Мисирков в Скопие

Преобладаващ възглед в Република България[редактиране | edit source]

Според българската гледна точка, макар че има колебания, в по-голямата част от своя живот и творчество, Кръсте Мисирков определя себе си като българин. Като такъв се определя както по време на по-голяма част от пребиваването си в България, така и извън нея[3]. В Бесарабия, където Мисирков живее през 1913-1917 година, той е възприеман като българин.[4], а през 1917-1918 година дори е депутат в местния парламент, представляващ българите.

През 1913 година, в писмо до академик Александър Теодоров-Балан, Мисирков пише „Като българин, аз на драго сърце бих си заминал за България, ако там се има нужда от моя труд по научното издирване съдбите на българските земи, особено на Македония.“.[5]

През 1924 година той пише: "НиеМакедония) бяхме повече българи от онези в България", и се застъпва за по-голяма България, обхващаща райони, които принадлежат на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (дн. Република Македония) и на Гърция. Статията е публикувана в отделна секция в българския вестник "Мир" през 1919 година, където той причислява области на Македония, окупирани от Сърбия, като част от българското землище.

Също така през 1919 година пише в софийския вестник "20 юли" следното: "Дали ние наричаме себе си българи или македонци не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание". Смята се, че неговите текстове са значително променени по времето на комунистическия режим в Югославия, за да поддържа представата за македонска нация, различна от българската.

Българските историци отбелязват, че Мисирков избира българското гражданство, и че той живее в София, където работи за по-велика България до неговата смърт през 1926 година.

Преобладаващ възглед в Република Македония[редактиране | edit source]

Според македонистката гледна точка Кръсте Мисирков е най-бележитият македонски публицист, филолог и лингвист, който изработва принципите на македонския литературен език в началото на XX век. В края на ХХ век, в Република Македония Мисирков е обявен за "македонецот на ХХ-от век".

Мненията му, относно политическите и националните въпроси на неговото време, изразяват борбата на македонските интелектуалци за освобождаване на македонците от османско иго и създаването на независима македонска държава.[6] През 1903 година, докато е в София, той публикува книгата "За македонцките работи", в която поставя основите на днешния македонски език. Според тази книга за база на създаването на македонския език, трябва да се използват диалектите, говорени от населението в централните части на Вардарска Македония. Мисирков използва тези народни говори, при написването на своята брошура. Принципите на публициста играят важна роля при създаването на модерния македонски език малко след Втората световна война.

Докато през по-голямата част от живота си той се обявява за българин, две години преди смъртта си той частично се възвръща към македонистките си позиции. Неговата етническа македонска идентичност е явно показана в една от неговите последни статии преди да почине: "Съзнателно чувствам себе си за македонец и това трябва да стои по-високо от всичко на този свят. Македонците не трябва да позволяват да бъдат асимилирани и изгубени, живеейки сред сърбите и българите. Ние можем да признаем близостта си с тях, но ние трябва да ги оценим от гледната точка на македонската позиция."[7] Въпреки тези колебания в последните три статии преди смъртта си, Мисирков отново заема ясна пробългарска позиция.

Мнения[редактиране | edit source]

По отношение екстравагантността на някои мнения и възгледи у Мисирков, българските историци са изказвали най-различни предположения.

Българският историк Божидар Димитров в книгата си "Десетте лъжи на македонизма" без да се аргументира с документални източници твърди, че Кръстьо Мисирков е бил агент на българското военно разузнаване. С най-оспорваната му "творба" - брошурата "За македонцките работи" /издадена в София/ е направен опит за неговото внедряване във висшите политически кръгове на Сърбия и Русия.

В книгата си изследване на публицистичната дейност на Кръстьо Мисирков, проф. Веселин Трайков достига до извода, че за да се даде безпристрастна оценка на Мисирков, то обществените му изяви трябва да се изследват и преценяват в тяхната съвкупност, въпреки неговите идейнополитически лъкатушения по "македонския въпрос". Следствие от анализа са изведени няколко несъмнено безпристрастни извода, като този, че Мисирков критикува българската държавна политика по отношение на Македония за нейната непоследователност /особено остро се изказва срещу сключения договор с анекс между България и Сърбия, определящ територията на Вардарска Македония за "безспорно" и "спорно" българска по отношение на сръбските претенции спрямо територията ѝ, превърнала се вследствие от сръбската окупация в "Южна Сърбия"/. На анализаторите прави впечатление обстоятелството, че Мисирков издига лозунга за "Автономна Македония - Швейцария на Балканите" в трудни за България външнополитически моменти /след краха на Илинденско-Преображенското въстание и Ньойския договор/, когато цялата или почти цялата територия на Македония е във владение на българските противници - Османската империя, Кралство Сърбия, Кралство Гърция, Югославия.

Кръстьо Мисирков още в посвещението си към Гаврил Занетов с първата своя публикация "Бележки по южно-славянска филология и история /към въпроса за пограничната линия между българския и сърбо-хърватския езици и народи/" след най-дискутирания му труд "За македонцките работи" се отрича от научната стойност на брушурата, като заявява :

..., както и всичкото съдържание на брошурата до толкова далеч стоеха от безпристрастната наука, щото аз счетох за крайно неудобно да се срещна през двумесечното живеене в София с какъвто и да е от софийските филолози и историци. С това разбира се аз нанесох силен удар на научните си интереси и занятия. ...[8]

В заключение към мненията за Мисирков, следва да се изтъкне обстоятелството, че явно благодарение на неговите лъкатушения, той е първия български учен филолог, който не е възпрепятстван от сръбските власти, и успява на место в Сръбското Кралство да изследва моравското наречие, същевременно имайки за цел да събере и изворов материал за него. Филоложките му заключения за българския характер на този за Мисирков краен западнобългарски диалект /наричан впоследствие в различните му наречия от българските филолози преходни говори се потвърждават и от докладите на българските учени, взели участие в Научната експедиция в Македония и Поморавието в годините на Първата световна война (1915 - 1918). В тази връзка ето какво твърди Мисирков в 1909 година :

Сега няколко думи за характера на борбата на Сърбия с българския народ. Преди всичко в Сърбия се пазеше една тайна върху особеностите на наречията, особено на Моравското наречие. Миличевич и Карич дадоха най-повърхностни описания на говорите на това наречие. Струва ми се, че най-пълно описание на това наречие дадох аз. Сръбските филолози нищо не прибавиха към казаното от мен, т.е. продължаваха по-предишната политика на скриване на любопитните особености.

Политически възгледи[редактиране | edit source]

За политическите виждания на Кръстьо Мисирков може да се съди от изложенията му в последните три негови статии преди смъртта му, чрез които той активно участва в духовния живот на страната избрал за своя родина. От тях ясно личи отношението му към зародилите се в българския политически живот социализъм, комунизъм, анархизъм и прочие "левичарства" след националната катастрофа в Първата световна война, завършила за България с подписването на Ньойския договор. Отношението му към партиите изразители на тези идеологии в политическия живот на царството е крайно негативно, каквото е и към властващия болшевизъм в близката до сърцето му Русия. Мисирков предлага противодействието да е чрез традиционалното и институционално укрепване на църквата, училището и казармата в българския обществен и духовен живот. На този фон звучат неуместно последвалите въздигания на Мисирков за "баща" на македонския език и идентичност, чийто идеологеми започнаха да бъдат официозно налагани на обществеността в Република Македония по линия на Коминтерна.

Публикации[редактиране | edit source]

  1. Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров
  2. Бележки по южнославянската филология и история
  3. Южнославянските етнически сказания за женитбата на крал Вълкашин във връзка с въпроса за причините за популярността на крал Марко сред южните славяни
  4. Основите на едно сръбско-българско сближение
  5. Бележки на Кръстьо Мисирков към труда "България" на професор Анастас Иширков
  6. Кланетата и интелигенцията в Македония
  7. Сърбите и Душановата империя
  8. Народният ни епос и Македония
  9. Крали Марко
  10. Сърбите и Илинденската 20-годишнина
  11. Изходът
  12. Противоядие
  13. Св. Сава - Сръбска слава
  14. Македонска култура
  15. "Повече македонци"
  16. Народността на македонците
  17. Английска или сръбска статия
  18. Македония и Пражкия конгрес
  19. Сръбските закани
  20. ИДО и Македония на македонците
  21. "Международен език"
  22. Раздор или разбирателство
  23. Пътят на примиринието
  24. Три сказки в Карлово
  25. Българското училище
  26. Училището и социализмът
  27. Църква и училище

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86
  2. Писмо от ЦК на ВМОРО до Македоно-одринския кръжок в Санкт Петербург, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.410-411
  3. Мисирков, К. П. Дневник 2.VII - 30. VII.1913, София-Скопие,2008
  4. Симов, Йордан. Националната принадлежност на Кръсте Мисирков през погледа на публичните учреждения в Бесарабия през 1916 г.
  5. К.П.Мисирков - дневник 5 юли - 30 август 1913, София-Скопие, 2008, Държавна агенция „Архиви“ на Република България-Държавен архив на Република Македония, стр. 168
  6. Krste Misirkov, посетен на 27.01.2007
  7. The self-determination of the Macedonians, посетен на 27.01.2007
  8. Мисирков, Кръсте. Бележки по южно-славянската филология и история. Предговорна бележка.. // Македоно-одрински преглед II (34-35). 1907. с. 553-555.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.