Кръсте Цървенковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръсте Цървенковски
югославски партизанин
Кръсте Цървенковски 
1956 г.
Роден: 16 юли 1921 г.
Починал: 21 юли 2001 г. (80 г.)

Кръсте Трайков Цървенковски (на македонска литературна норма: Крсте Трајков Црвенковски) с псевдоними Стево, Янко, Богомилски е югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия и секретар на Македонската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1921 година в град Прилеп в занаятчийско семейство. От 1935 г. е член на СКМЮ, а след това и на ЮКП. През 1939 г. става член на Местния комитет на ЮКП в Прилеп. Записва философия в Скопие, но гонен от полицията прекъсва следването си и започва да живее нелегално. След разгрома на Югославия през април 1941 г. закратко се легализира. По това време пристига в София, където отсяда у Данаил Крапчев, който е негов роднина и записва философия в университета, но по-късно прекъсва.[1] След нападението на Германия над СССР отново минава в нелегалност. През септември 1941 година е политически комисар на Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“. В края на 1941 г. заминава за Западна Македония в Италианската окупационна зона. Там става секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Тетово. Издава в-к "Братство". През септември 1942 г. е арестуван в Гостивар, тогава в Албания и вкаран в затвора в Тирана. След бягството си остава в Албания и през април 1943 г. става секретар на Областния комитет на МКП за региона. През декември 1943 г. Цървенковски става един от организаторите на Учредителния конгрес на НОМСМ. Първоначално е секретар на НОМСМ, а след това и председател.[2]. След като Италия капитулира става организационен секретар на СКМЮ за Македония. През юни 1944 г. е назначен за заместник-политически комисар на първа македонска ударна бригада. След войната е министър на просвещението и културата на Югославия (1958-1963). Сътрудничи на вестник Народен войник. През юли 1963 сменя изпадналия в немилост Лазар Колишевски на поста секретар на ЦК на МКП (1963-1969). След това става член на Президиума на СФРЮ, а от юни 1971 до юни 1972 година е заместник-председател на Президиума. През 1974 година поради своите либерални възгледи е отстранен от политиката. В началото на промените през 1990 г. е част от екипа създал Социалдемократическа партия на Македония, но бързо се разочарова и се оттегля отново от политиката. След това се отдава на писане на мемоари. Синът му Стево Цървенковски е дипломат и министър в Република Македония[3].

Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година и е обявен за народен герой на Югославия на 27 ноември 1953.[4][5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблеми на реформата на университета“ (1959, на сръбско-хърватски)
  • „Сојузот на комунистите на Македонија и демократизацијата на општеството“ (1971)
  • „Во одбрана на македонската кауза“ (1989)
  • „Подводни гребени на политиката: разговори со Крсте Црвенковски“ (1993)
  • „Нашиот поглед за времето на Колишевски“ (заједно са Славком Милосавлевским) (1996)
  • „На браникот на македонската самобитност: материјали од политичките разговори за македонското прашање“ (1999)
  • „Заробена вистина“ (2003)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Окно.мк, Капитулацијата на Југославија, 1941, 09.10.2011, Општество, Крсте Црвенковски.
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 1605
  3. Bechev, Dimitar. Historical dictionary of the Republic of Macedonia. Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0-8108-5565-6. с. 50. Посетен на 8 октомври 2012.
  4. Народни хероји Југославије. „Младост“, Белград, 1975.
  5. Војна енциклопедија (књига шеста), Белград, 1973.


Hammer and sickle.svg Секретари на ЦК на Комунистическата партия на Македония (1943-1991)
Лазар Колишевски (1943-1963) | Кръсте Цървенковски (1963-1969) | Ангел Чемерски (1969-1982) | Кръсте Марковски (1982-1984) | Милан Панчевски (1984-1986) | Яков Лазароски (1986-1989) | Петър Гошев (1989-1991)


Народни герои на Югославия от СР Македония Order of the National Hero-2.jpg
Михайло Апостолски | Любчо Арсов | Киро Атанасовски | Мирче Ацев | Вера Ацева | Златко Биляновски | Димитър Богоевски | Петър Божиновски | Борка Велески | Круме Волнаровски | Киро Гаврилоски | Перо Георгиев | Страхил Гигов | Гьоре Дамевски | Цветан Димов | Естрея Овадия | Атанас Забазновски | Благоя Янков | Илия Йовановски | Раде Йовчевски | Йосиф Йосифовски | Кузман Йосифовски | Вера Йоцич | Елпида Караманди | Васко Карангелевски | Лазо Колевски | Лазар Колишевски | Фана Кочовска | Рампо Левков | Лиман Каба | Манчу Матак | Боро Менков | Мирко Милески | Тихомир Милошевски | Димче Мирчев | Златко Михайловски | Кирил Михайловски | Михо Михайловски | Ангел Мойсовски | Стефан Наумов | Вангел Нечевски | Орце Николов | Наум Наумовски | Киро Нацев | Мара Нацева | Ибе Паликукя | Боро Петрушевски | Страшо Пинджур | Панче Поповски | Ванчо Пъркев | Видое Смилевски | Трайко Стойковски | Славчо Стоименски | Гоце Стойчевски | Благой Страчковски | Борка Талески | Борко Темелковски | Блажо Тодоровски | Вангел Тодоровски | Християн Тодоровски | Александър Урдаревски | Чеде Филиповски | Тодор Циповски | Кръсте Цървенковски | Йордан Чопела | Байрам Шабани | и град Прилеп


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.