Кръстьо Бочар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Бочар
революционер
Роден: 1741
Воден или Месолонги, днес Гърция
Починал: 1809
Арта, днес Гърция

Кръстьо Бочар или Кицо Боцарис (на гръцки: Κίτσος Μπότσαρις, на албански: Kiço Boçari) е водач на Сулиотите, автономно общество в Османски Епир. Въпросът за етническия му произход е спорен, има теории, че е българин, грък или албанец.

Биография[редактиране | edit source]

Кръстьо Бочар е роден през 1741 година във Воден[1], или в Месолонги, Етолия-Акарнания.

В повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек живота на Кръстьо Бочар се описва както следва. Кръстьо Бочар бяга с близките си в Сули през 1795 година след неуспешно въстание против Осман Пазвантоглу във Видинския пашалък. Синът му Марко Бочар, роден през 1790 година във Воден, става известен като един от водачита на Гръцката война за независимост.[2] Кръстьо Бочар оглавява съпротивата на Сулиотите срещу Али паша, създал на практика автономна от Османската империя държава с център Янина. Етническия произход на Кръстьо Бочар в повестта изяснява княза на албанския род Мирдити на гърка Фотос Цавелас:

Той е българин, лично го познавам, нарича се Кръстьо Бочар. Не си присвоявайте прочутите мъже, като преиначавате техните имена.[3]

Кръстьо Бочар играе основна роля при Британската намеса срещу Али Паша Янински. Убит е в Арта през 1809 година. По-големият му син Коста Бочар е също участник в гръцката война за независимост, а също и гръцки генерал и депутат. Умира в Атина на 13 ноември 1853 година.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Водница, Видински пашалък“ в повестта „Гибелта на Сули“ от Прокоп Хохолоушек
  2. Иречек, Константин, „История на българите с поправки и добавки от самия автор“, Издателство Наука и изкуство, 1978 г.
  3. Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.