Кръстьо Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския литературен критик и публицист. За българският физик вижте Кръстьо Кръстев (физик).

Кръстьо Кръстев
Krastyo Krastev.jpg
Роден 31 май 1866 г.(1866-05-31)
Пирот, Османска империя
Починал 15 април 1919 г. (на 53 г.)
София, България
Националност българин
Жанр литературен критик
литературен историк

Д-р Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.[1]

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

През 1888-1890 година е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 година е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критики и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век - „Мисъл“ (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.

През 1894-1896 г. и 1899-1907 година е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 година, след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 година това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918-1919 година се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата[2].

Умира на 15 април 1919 г. в София.

Творчество[редактиране | edit source]

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви - от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство.[3] Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Една от главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

Съчинения[редактиране | edit source]

Издания на съчиненията:

  • Курс по философия. Т. 1. Психология. София 1891
  • Етюди и критики. С. 1894
  • Към историята на Висшето училище. С. 1897 (Второ допълнено издание - Нашият университет. Статии. С. 1907)
  • Литературни и философски студии. Пловдив 1898
  • Певец на воля и младост. С. 1906
  • Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан 1907
  • Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан 1907 (преиздадена 2004: ISBN 9547394460)
  • Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). С. 1908
  • Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. С. 1910
  • Христо Ботйов — П. П. Славейков — П. Тодоров — П. К. Яворов. С. 1917
  • Алеко Константинов. Шест статии. С. 1917
  • Етюди, критики, рецензии. С. 1978
  • Съчинения. Том 1. С. 1996.
  • Съчинения. Том 2. С. 2001 (ISBN 9544308008)

Преводи:

  • Линиченко. История на поезията. С. 1891
  • Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив 1891

Съставителство и редакция:

  • Ибсен, Хенрих. Избрани драми, С. 1911
  • Ботев, Христо. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев, С. 1919

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 147.
  2. Adresse-Plébiscite des originares de Pirot habitant en Bulgarie a Moniseur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Francais, Italien, Tchèque, Croate, Polonais etc. Avec un carte. Sofia 1919, р. 26.
  3. Радев, Симеон. Д-р Кръстев като литературен критик. С., 1907.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Литературен кръг „Мисъл“
Д-р Кръстев | Пейо Яворов | Пенчо Славейков | Петко Тодоров
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.