Ксенофан

Ксенофан
Ξενοφάνης
	Ксенофан Ξενοφάνης
древногръцки философ
	Гравюра от XVII век
Роден	560 г. пр.н.е. Колофон, Турция
Починал	478 г. пр.н.е. (82 г.) Сиракуза
Религия	деизъм
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Елейска школа
	Ксенофан в Общомедия

Тази статия е за древногръцкия философ. За древногръцкия войник и писател вижте Ксенофонт.

Ксенофан от Колофон, Ксенофан Колофонски (на старогръцки Ξενοφάνης ὁ Κολοφώνιος) е древногръцки философ, поет и религиозен мислител, смята се за основател (или според други мнения – предшественик) на школата на „елеатите“^[1]^{:с. 155}.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След персийското завоевание на йонийските гръцки градове в Мала Азия през 545 година пр. Хр., напуска родния си град Колофон и се заселва в Сицилия, където живее в различни градове – Катана, Занкла (Месина), Сиракуза, както и в южноиталианския град Елея. През дългия си живот обикаля като странстващ поет редица градове и места, където проповядва религиозно-философските си възгледи. Автор е на епични произведения – елегии, сатири и героични хекзаметри, в които освен митологичният е въведен, може би за първи път, дидактично-философски елемент. Днес те са ни известни по фрагментите, запазени от тях у по-късни антични автори.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Във философията си Ксенофан се обявява от една страна срещу митологизма у Омир и Хезиод, от друга – срещу натурфилософските схващания на Талес и мистицизма на Питагор.

Ксенофан е един от първите критици на антропоморфизма в старогръцката митология.

„

„Което сред смъртните са смята за позорно и се заклеймява

Омир и Хезиод дръзнаха на боговете да припишат

Да крадат, да прелюбодействат и взаимно да се мамят.“

“

„

„Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце

И можеха да рисуват както хората

Конете щяха да рисуват боговете като коне

Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните

Външността им всеки смъртен би сравнил

С породата, която носи на земята.“

“

Смята се, че на Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека. Според неговото учение, именно несъвършеното човешко познание кара хората да придават антропоморфни черти на божествата си и да ги надаряват с човешки качества.

„

„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тракийците.“

“

На митологичния антропоморфен политеизъм Ксенофан противопоставя идеята за един Бог, „най-голям сред боговете и човеците, който не прилича на смъртните нито като тяло, нито като разум, който целият вижда, целият мисли, целият чува“. Изобщо цялата философска система на Ксенофан е обединена около възгледа за Цялото, Единното. Единствено съществуващо е именно Едното, което е несътворено и несътворимо, неунищожимо, неизменно и неподвижно, еднородно и лишено от конкретни свойства. Това Едно, наричано от Ксенофан Бог, се изобразява във формата на сфера и е всичко съществуващо изобщо, то е всемогъщо и независимо и със силата на „ума си“ (νους, интелект) управлява света. Според Ксенофан единствено Бог притежава достоверно знание, човешкото познание не излиза извън рамките на субективното мнение и има само вероятностен характер.

Ксенофан и античната философия[редактиране | редактиране на кода]

Макар в наши дни да се спори доколко Ксенофан е основоположник или предтеча на философската школа на „елеатите“, неговото влияние върху тях е безспорно. Идеята му за единното и всеобхватното е подробно развита и усъвършенствана при представителите на тази школа Парменид, Зенон Елейски и Мелис Самоски.

Съмнението в познавателните способности на човека, в съчетание с критиката на всички съществуващи по негово време философски системи, дава основание на античните философи скептици да виждат в лицето на Ксенофон предшественик на скептицизма.

Силно е влиянието към различните школи на софистите, циниците и др.