Ксилоза
| Ксилоза | |
|---|---|
 Циклична форма |
 Ксилофураноза |
 D-ксилоза |
|
 Линейна форма |
|
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | Ксилоза |
| Други имена | Дървена захар |
| Молекулна формула | C5H10O5 |
| SMILES | ? |
| Моларна маса | 150.130 g/mol |
| Външен вид | Бели игловидни и призмични кристали |
| CAS номер | 58-86-6 609-06-3 (L-изомер) 41247-05-6 (рацемична смес) |
| Свойства [1][2] | |
| Плътност и фаза | 1.525 g/100 ml (20°C) |
| Разтворимост във вода | Много добра |
| Точка на топене | 144-145°C (364 K) |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Ксилозата ( гръцки ξυλος, ксилос, "дървесина") за първи път е изолирана от дървесина, откъдето идва и нейното име. Ксилозата се класифицира като монозахарид от алдопентозен тип, което означава, че е изградена от пет въглеродни атома и съдържа алдехидна функционална група. Тя е прекурсор на хемицелулозата компонент на клетъчната стена на растенията и основен компонент на растителната биомаса.
Съдържание |
Структура [редактиране]
Ксилозата както повечето алдопентози съществува в няколко форми: линейна HOCH2(CH(OH))3CHO, както и цикличните хемиацилни изомери ксилопираноза с шестчленен пръстен и ксилофураноза с петчленен пръстен. Пръстенните форми се срещат по-често във воден разтвор.
Разпространение [редактиране]
Ксилозата е основната градивна единица на хемицелулозата, който представлява около 30% от растителната биомаса. Ксилозата е широко застъпена, като е установена в ембрионите на повечето културни растения. За пръв път е изолирана от Кох през 1881 г.
Ксилозата е първият захарид, който се прибавя към аминокиселините серин или треонин при O-гликозилиране на протеогликаните, така се явява първият захарид при синтеза на анионния компонент на белтъците каквито са хепарин сулфата и хондроитин сулфата.
Употреба [редактиране]
При киселиннота разграждане на хемицелулоза се получава фурфурол,[3] използван като разтворител в индустрията, както и като прекурсор при синтетична синтеза на полимери. [4]Ксилозата не се метаболизира от човек, но се абсорбира при поглъщане и в последствие се отделя през бъбреците.
Във ветеринарната медицина ксилозата се използва като тест за малабсорбция (чревно заболяване), като се добавя към водата на животното, което трябва предватително да е държано на диета. Ако след няколко часа се установи ксилоза в кръвта и/или урината, то тя е била абсорбирана в червата.[5]
Бележки [редактиране]
- ↑ Merck Index (11th ed.), Merck, 1989, ISBN 091191028X, 9995.
- ↑ ((en)) Weast, Robert C., ed. CRC Handbook of Chemistry and Physics (62nd ed.). Boca Raton, FL, CRC Press, 1981. ISBN 0-8493-0462-8. с. C-574.
- ↑ Roger Adams and V. Voorhees (1921), "Furfural", Org. Synth. 1: 49, http://www.orgsyn.org/orgsyn/orgsyn/prepContent.asp?prep=cv1p0280; Coll. Vol. 1: 280
- ↑ H. E. Hoydonckx, W. M. Van Rhijn, W. Van Rhijn, D. E. De Vos, P. A. Jacobs "Furfural and Derivatives" in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry 2007, Wiley-VCH, Weinheim. doi:10.1002/14356007.a12_119.pub2
- ↑ "D-xylose absorption", MedlinePlus (U.S. National Library of Medicine), July 2008, http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency/article/003606.htm, посетен 2009-09-06.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
