Кубадин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кубадин.

Кубадин
Общи данни
Население73 души[1] (15 март 2024 г.)
2,57 души/km²
Землище28,498 km²
Надм. височина188 m
Пощ. код8335
Тел. код05559
МПС кодА
ЕКАТТЕ40419
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)

Кубадин е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас. До 1934 година името на селото е Копадина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кубадин е разположено в източния край на Горнотракийската низина и в северните склонове на Странджа. Намира се на 23 km от общинския център Средец и на 53 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Название[редактиране | редактиране на кода]

В древността селото се е явявало като естествена пресечна точка на пътишата между съседните по-големи градове – Бургас, Ямбол, Сливен, Котел, Карнобат, Елхово, Лозенград и Одрин. Според местните жители името Кубадина или Копадина е дадено от преминаващите с кервани арабски търговци по времето на Османската империя (от арабски – седем пътя).

Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931–1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на исторически битки на Българската армия. Така селото е наименувано в прослава на историческите Боеве при Кубадинската позиция.[2]

Археология и миграции[редактиране | редактиране на кода]

Подходящите природни условия в района на село Кубадин – мек климат, две реки с много ливади, и граничещото на гора с поле са били предпоставка за заселването на хора в този район още по времето на траките. При изграждането на водопроводна мрежа, на северната и южната граница са намерени останки от жилища и гробове които са останали непроучени.

В края на 18 век в село Кубадин се установяват преселници и бежанци от района на Лозенград (дн. Турция). Заселването на хора в село Кубадин е ставало периодично едновременно с големите преселнически процеси от 18, 19 и 20 век на българите от Беломорска Тракия и Егейска Македония.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 70
Българи 62
Турци -
Цигани -
Други 8
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Религии[редактиране | редактиране на кода]

От създаването си до днес село Кубадин населението е изцяло (100%) българско (като се изключат последните английски заселници) и изповядва Източноправославна вяра. В централната част на селото е разположена православна църква – Света Троица, с два входа (за мъже и жени) и камбанария. Предполага се че църквата е строена още по времето на първото заселване на бежанци от село Терзи дере (Лозенградско). Камбанарията е построена в 1900 година а камбаната е лята на място. Сградата е отремонтирана и сега е в много добро състояние но за жалост в периода 1944 – 1989 църквата е разграбена.

Югоизточно от селото, в нивите е имало два параклиса. В наше време се забелязват останки от единия параклис в местността Кабата. На този параклис до средата на 70-те години на 20 век в първия петък след Великден са се събирали на междуселски събор жителите на съседните 7 – 8 околни села. Странично от параклиса на около 50 метра има естествен природен извор (кладенче) за които се казва, че водата му има животворна сила. Местното население казват, че параклиса в местността Кабата е бил посветен на Свети Йоан.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В сегашно време след отлива на хората през периода на социалистическа България се забелязва усилено завръщане на хората. Голяма част от къщите са отремонтирани и превърнати в удобни вили и жилища. Хората които сега живеят тук постоянно са най-вече пенсионери. Селото със своето спокоиствие и безлюдността на районна привличат интереса на много голям брой граждани от Европейския съюз. Спокойно може да се каже че последната вълна от заселници в Кубадин в началото на 21 век идва от Великобритания.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Нос Кубадин на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]