Кубрат (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За прабългарския владетел вижте Кубрат.

Кубрат
България
Red pog.png
Кубрат
Област Разград
Red pog.png
Кубрат
Общи данни
Население 7 750 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 7 379 (НСИ)
Землище 56,846 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 7300
Тел. код 0848
МПС код РР (Рз)
ЕКАТТЕ 40422
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Кубрат
Ремзи Юсеинов
(ДПС)
Адрес община
Кубрат, 7300, ул. „Княз Борис I“ 1
Тел.: 0848 720 20
Факс: 0848 732 05

Кубра̀т е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград и е трети по големина в областта след Разград и Исперих. Градът е административен център на община Кубрат.

История[редактиране | edit source]

Най-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според легендите то е създадено в началото на XV век. Тогава по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци и оставил само един. Местните жители и хората от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладенеца. Затова и селището било известно като Балбунар (Меден кладенец).

На километър и половина източно от Кубрат, в местността Янката, се намира Балбунарската селищна могила. От направените разкопки става ясно, че около могилата е имало селище преди повече от 4000 год. През VII век народностният състав е бил славяно-български. Селището просъществува до падането на България под османско иго (началото на XIV век). На негово място е създадено село Балбунар. Първите къщи са разположени около Медния кладенец, сега кубратски площад.

През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Балбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение. [1]

Балбунар приема новото си име през 1934 г. — на прабългарския ювиги кан Кубрат, известен в българската история със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може някой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят лозовите пръчки, вързани в един сноп.

Най-забележителните придобивки на Кубрат до 1940 г. са 2 мелници, 2 даракчийници и маслобойна. Главният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. се основава ТПК, която обединява всички дребни занаятчии. Открити са отдели за шивачество, обущарство, сарачество, коларожелезарство, дървообработване и други.

През 1949 г. село Кубрат е обявено за град.

Вероизповедания[редактиране | edit source]

Източноправославно християнство и ислям.

Към настоящия момент от 1980 г. функциите на свещеник изпълнява ставрофорният свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • СОУ „Христо Ботев“
  • ОУ „Христо Смирненски“
  • Професионална гимназия
  • Общински детски център
  • Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - учредено е на 11 май 1891 г. от група ентусиасти, начело с мировия съдия Иван Чунчев. Първата читалищна сграда е построена през 1923 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

Градският парк „Омол“ [1] е създаден през 1962 г. и съхранява в границите си ценно разнообразие от растителни видове. Той заема площ от 21 дка.

В парка се срещат над 50 вида растителни видове от които 33 са дървета и храсти (бял бор, чер бор, кипарис, хемикипарис, туя, тис, черна мура, ливански кедър, смърч, чинар, златен дъжд, явор, топола, маклура, акация, конски кестен, копривка, гинко билоба, полски ясен, шестил, бреза, върба, див рошков, липа, орех и други ), които не могат да се видят на друго място в града. Дивият рошков е единственият защитен растителен вид на територията на града и предизвиква вниманието на средношколците и любителите на природата.

В клоните на дърветата и храстите гнездят различни видове птици: сойка, обикновен славей, голям пъстър кълвач, лястовица, дрозд, кос, врабче и гугутка. От бозайниците се срещат катерицата.

Театри и музеи[редактиране | edit source]

Събраното и съхранено от родолюбиви българи историческо наследство на града и района оформя музейна сбирка, подредена в къщата на Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода.

Спорт[редактиране | edit source]

Градът има футболен клуб на име ФК Кубрат, играещ в Североизточната „В“ футболна група.

Благодарение на тото-фиш в играта 6/49 на Българския спортен тотализатор, пуснат в Кубрат, на 10 февруари 2011 г. града се събужда с новината, че в града се намира човекът спечелил най-големият джакпот в историята на тотализатора - сумата от 7.071.231,40 лв. е спечелена с обикновен фиш.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Панаирът се провежда за период от 1 седмица около 24 май — деня на гр. Кубрат.
  • Всяка година градът е домакин на турнири по хандбал между отбори на училищата от цялата страна. Младежкият отбор по хандбал „Кубрат“ неведнъж е печелил призови места на регионално и национално равнище.
  • Конкурсите за красота на Агенция „Визаж“, съвместно с Община Кубрат, всяка година се провеждат за Мис „Кубрат“ от веригата конкурси „Мис България“.
  • Конкурс „Медни гласчета“ - за млади изпълнителни на български песни. Провежда се ежегодно от община Кубрат, в последната 10-дневка на май. Конкурсът е под покровителството на Лили Иванова.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Кубрат
  • Лили Иванова (р. 1939), естрадна певица
  • Янко Михов, (р. 1954), енигматик и издател
  • Иван Чунчев, мирови съдия, на 11 май 1891 г. заедно с група ентусиасти основава читалище „Св. Св. Кирил и Методий“
  • проф. Стефан Гайдарджиев
  • Христо Иванджиков-Маестрото, учител по музика, музикант и ръководител на духов оркестър, училищни и градски оркестри и хорове. Роден на 13 януари 1909 г. в Горско Сливово, Ловешка област.В Кубрат живее и работи от 1953 г. до смъртта си през март 1994 г. Преподавател е по музика, създава училищен и градски хор и оркестър, в които се включва и ученичката Лили Иванова. „Диригент на хора ни беше един прекрасен човек - Христо Иванджиков, изключително скромен и талантлив музикант, от когото имаше какво да научим." - разказва Лили в автобиографичната си книга.Монументът на Христо Иванджиков - Маестрото е изграден по инициатива и със средства на негови ученици. 155 човека се включили в нея - полицаи, учители, предприемачи, инженери, застрахователи. Паметната плоча също е изработена от ученик на Маестрото и бе открита на 24 май 2011 в двора на СОУ"Христо Ботев"-Кубрат. Тя е с надпис „Христо Иванджиков - учител и патриот" и изображение на цигулка.


  • Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода
  • Петър Йовчев (1904-1983), политик
  • Йордан Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст[2]
Други
  • Димитър Арсов, македоно-одрински опълченец, родом от Щип, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 555.

Външни препратки[редактиране | edit source]