Кувейт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За града вижте Кувейт (град).

دولة الكويت
Знаме на Кувейт
Герб на Кувейт
(знаме) (герб)
Девиз: -За Кувейт!
Местоположение на Кувейт
География и население
Площ 17 820 km²
(на 152-ро място)
Столица Кувейт
Най-голям град Кувейт
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 2 851 648
(на 136-то място)
Гъстота на нас. 116 д./km²
Управление
емир Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах
министър-председател Джабер ал Мубарак ал Хамад ал Сабах
История
Независимост 19 юни, 1961
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 135,062 млрд
(на 53-то място)
БВП на човек (ППС) $ 37 451[1]
Валута Кувейтски динар (KWD)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .kw
Телефонен код 965
Карта на Кувейт

Кувейт е малка държава в Югозападна Азия, разположена на брега на Персийския залив. Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава "крепост, построена близко до вода." Кувейт има население от 3,1 млн. души и е с площ от 17 818 km². Кувейт е конституционна монархия с парламентарна система на управление.

Кувейт притежава петия по големина в света петролен запас и е една от най-богатите страни в света на глава от населението. Нефтени находища в Кувейт били открити и експортирани в 1930 г. и станала независима от Англия през 1961 г. Нефт и нефтени продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи.

През 1990 г. Кувейт била завладяна и прибавена като територия на Ирак. Ирак окупирала Кувейт за седем месеца и окупацията свършила, когато армията на Съединените Щати се намесила. Близо 750 Кувейтски петролни кладенци са били запалени от отстъпващата иракска армия и това допринесло за голямата екологична и икономическа катастрофа. Кувейтската инфраструктура била силно повредена по време на войната и е трябвало да бъде възстановена.

История[редактиране | edit source]

Историята на Кувейт датира от 1613 година. Племена от Централна Арабия се заселили в Кувейт през 17-ти век след масивна суша в родната си земя. Това племе било основателят на Кувейт. Кувейт е бил известен още от дълго време като основен център за търговия на подправки между Индия и Европа. До края на 18-ти век, повечето от местните хора, си изкарвали прехраната чрез продажба на бисери.

По-важни исторически събития и дати:

География[редактиране | edit source]

Страната е разположена в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. На Кувейт принадлежат и 9 острова в залива — Бубиян (836 кв. км), Файлака и др. От 1965 г. Кувейт, съвместно със Саудитска Арабия, осъществява административното управление на Разделената (бивша Неутрална) зона от 2,4 хил. кв. км. Площта на страната (със зоната) е 17,8 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ирак - 254, Саудитска Арабия - 260, и има брегова линия 380 км. Релефът е равнинна пустиня — на север камениста, на юг пясъчна, с най-висока точка на 281 м.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с емир. Законодателна власт — осъществява се от емира и Националното събрание (50 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт — емир и Съвет на министрите (25 члена, назначавани от емира).

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

Външна политика[редактиране | edit source]

Кувейт става 111-та страна членка на Обединените Нации на 14 Май 1963. Тя е и дългогодишен член на Арабската Лига и Организацията за Ислямско Сътрудничество, както и ключов член на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, заедно с Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия. Съветът е създаден по модела на Европейския Съюз, като страните членки се възползват от свободен търговски режим, а техните граждани-от безвизово пътуване. Отношенията на Кувейт с неговите съседи са повлияни от Арабско-Иранския конфликт. Интересен факт е, че след Иранската революция от 1979, Кувейт започва да подкрепя режима на на Саддам Хюсейн в Ирак в последвалата осем годишна война с режима в Иран. Въпреки предишното напрежение, Кувейт и Саудитска Арабия предоставят значителна финансова подкрепа на Ирак. След войната в Залива Кувейт къса връзките си с Ирак до падането на режима на Саддам Хюсейн. Кувейт има установени силни отношения със Саудитска Арабия, която предоставя значителна подкрепа на детронираното Кувйтско кралско семейство. Въпреки напрежението по време на Ирано-Иракския конфликт, Кувейт подържа пълноценни дипломатически и търговски отношения с Иран. Кувейт подържа интензивни международни отношения със САЩ, като предоставя възможност за разполагане на основни американски военни бази на своя територия, както и подкрепа на американската инвазия в Ирак през 2003, въпреки негативното отношение на повечето арабски нации.


Административно деление[редактиране | edit source]

Мухавазите на Кувейт

Емирство Кувейт е разделено на 6 губернаторства (мухафази), които са подразделени на райони. Мухафазите са:

  1. Ал-Ахмади
  2. Ал-Асима
  3. Ал-Фарвания
  4. Ал-Джахра
  5. Хавалли
  6. Мубарак Ал-Кабир

Големите градове са столицата Кувейт и Джахра (градът се намира на тридесет минутно шофиране северозападно от Кувейт). Основните жилищни и бизнес райони се намират в градовете Салмия и Хауали. Основният промишлен район е Шуаик който се намира в провинцията Ал-Асима.

Стопанство[редактиране | edit source]

Стопанството е основано на нефта. Проучени запаси - 13 млрд. тона, годишен добив — около 100 млн. тона. Кувейт е една от страните с най-висок жизнен стандарт. За селскостопанска дейност е пригоден само 1% от площта на страната. Развит е риболовът и преработката на риба и морски продукти.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Кувейт е  1,055,602 жители. Гъстота е 131 жители на кв. км. Естествен прираст - 33. Средна продължителност на живота: мъже - 75 г., жени - 79 г.

Питейната вода в Кувейт се добива основно чрез обезсоляване на морска вода.

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кувейт на сайта на МВФ. //

Външни препратки[редактиране | edit source]