Кувейт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За града вижте Кувейт (град).

دولة الكويت
Знаме на Кувейт
Герб на Кувейт
(знаме) (герб)
Девиз: -За Кувейт!
Местоположение на Кувейт
География и население
Площ 17 820 km²
(на 152-ро място)
Столица Кувейт
Най-голям град Кувейт
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 2 851 648
(на 136-то място)
Гъстота на нас. 116 д./km²
Управление
емир Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах
министър-председател Джабер ал Мубарак ал Хамад ал Сабах
История
Независимост 19 юни, 1961
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 135,062 млрд
(на 53-то място)
БВП на човек (ППС) $ 37 451[1]
Валута Кувейтски динар (KWD)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .kw
Телефонен код 965
Карта на Кувейт

Кувейт е малка държава в Югозападна Азия, разположена на брега на Персийския залив. Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода.“ Кувейт има население от 3,1 млн. души и е с площ от 17 818 km². Кувейт е конституционна монархия с парламентарна система на управление.

Кувейт притежава петия по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1930-те, когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи.

През 1990 г. Кувейт е нападнат от Ирак и окупиран в продължение на седем месеца. Окупацията свършва след намесата на армията на Съединените щати (вж. Война в Персийския залив (1990-1991)). Близо 750 кувейтски петролни кладенци са запалени от отстъпващата иракска армия и това предизвиква голяма екологична и икономическа катастрофа. Кувейтската инфраструктура е силно повредена по време на войната и е трябвало да бъде възстановена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Столицата на Кувейт е основана през 1613 година. През 17-ти век племена от Централна Арабия се заселват в Кувейт след масивна суша в родната си земя. Тогава е основана и държавата Кувейт, макар районът да е известен отдавна като основен център за търговия на подправки между Индия и Европа. До края на 18-ти век повечето от местните хора си изкарват прехраната чрез продажба на бисери. Всички владетели на Кувейт са от фамилията ал-Сабах и управляват от 1752 г., а от 1961 носят титлата емир. В началото отношенията в новото общество са организирани по начин, подобен на обществен договор и всички икономически дейности са свързани с морето: перлена индустрия, корабостроене и търговия. По-късно са открити петролни залежи и през 1946 г. започва добив на нефт. Междувременно между 1899 г. и 1961 г. Кувейт е британски протекторат, но получава независимост на 19 юни 1961 г.

По-важни исторически събития и дати:

Запалени петролни кладенци през 1991 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разположена в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. На Кувейт принадлежат и 9 острова в залива — Бубиян (836 кв. км), Файлака и др. От 1965 г. Кувейт, съвместно със Саудитска Арабия, осъществява административното управление на Разделената (бивша Неутрална) зона от 2,4 хил. кв. км. Площта на страната (със зоната) е 17,8 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ирак - 254, Саудитска Арабия - 260, и има брегова линия 380 km. Релефът е равнинна пустиня — на север камениста, на юг пясъчна, с най-висока точка на 281 м.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с емир. Законодателна власт — осъществява се от емира и Националното събрание (50 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт — емир и Съвет на министрите (25 члена, назначавани от емира).

Дипломатически мисии[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт става 111-та страна членка на Обединените Нации на 14 Май 1963. Тя е и дългогодишен член на Арабската Лига и Организацията за Ислямско Сътрудничество, както и ключов член на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, заедно с Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия. Съветът е създаден по модела на Европейския Съюз, като страните членки се възползват от свободен търговски режим, а техните граждани-от безвизово пътуване.

Отношенията на Кувейт с неговите съседи са повлияни от арабско-иранския конфликт. Интересен факт е, че след Иранската революция от 1979, Кувейт започва да подкрепя режима на на Саддам Хюсейн в Ирак в последвалата осемгодишна война с режима в Иран. Въпреки предишното напрежение, Кувейт и Саудитска Арабия предоставят значителна финансова подкрепа на Ирак. След войната в Залива Кувейт скъсва връзките си с Ирак до падането на режима на Саддам Хюсейн. Кувейт има установени силни отношения със Саудитска Арабия, която предоставя значителна подкрепа на детронираното кувйтско кралско семейство.

Въпреки напрежението по време на Ирано-Иракския конфликт, Кувейт поддържа пълноценни дипломатически и търговски отношения с Иран.

Кувейт поддържа интензивни международни отношения със САЩ, като им предоставя възможност за разполагане на основни военни бази на своя територия, както и подкрепа за американската инвазия в Ирак през 2003, въпреки негативното отношение на повечето арабски нации.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Мухавазите на Кувейт

Емирство Кувейт е разделено на 6 губернаторства (мухафази), които са подразделени на райони. Мухафазите са:

  1. Ал-Ахмади
  2. Ал-Асима
  3. Ал-Фарвания
  4. Ал-Джахра
  5. Хавалли
  6. Мубарак Ал-Кабир

Големите градове са столицата Кувейт и Джахра (градът се намира на тридесет минутно шофиране северозападно от Кувейт). Основните жилищни и бизнес райони се намират в градовете Салмия и Хауали. Основният промишлен район е Шуаик който се намира в провинцията Ал-Асима.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Стопанството е основано на нефта. Проучени запаси - 13 млрд. тона, годишен добив — около 100 млн. тона. Кувейт е една от страните с най-висок жизнен стандарт. За селскостопанска дейност е пригоден само 1% от площта на страната. Развит е риболовът и преработката на риба и морски продукти.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Кувейт е  1,055,602 жители. Гъстота е 131 жители на кв. км. Естествен прираст - 33. Средна продължителност на живота: мъже - 75 г., жени - 79 г.

Питейната вода в Кувейт се добива основно чрез обезсоляване на морска вода.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кувейт на сайта на МВФ. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]