Кузман Смилевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кузман Смилевски
югославски военен
Роден
Починал
2012 г. (87 г.)

Кузман Смилевски – Брадина е югославски партизанин, контраадмирал и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1924 година в дебърското село Тресонче. Завършва основно и средно образование в Горни Милановац. Влиза в Комунистическата съпротива във Вардарска Македония през март 1943 г. От 1944 година влиза в ЮКП. Бил е политически комисар на първа македонско-косовска ударна бригада и политически комисар на батальон. Заместник-политически комисар е на осма македонска ударна бригада.[1] Завършва Втората световна война с чин капитан.

След Втората световна война е политически комисар на бърдско-ридската бригада, началник на отдел в армията към Министерството за национална отбрана на Югославия, началник на катедра във Висшата военна академия на ЮНА[2]. Завършва Военноморска академия на Югославската народна армия в Дивуле. Там е произведен в чин капитан на фрегата (майор). След като завършва служи в град Сплит и става началник на атомната, химическа и биологическа отбрана (АБХО) на югославската флота. През 1968 г. е определен за военно аташе на СФРЮ в Судан. Там през 1969 г. е повишен в чин контраадмирал и става първия македонец с такъв чин.[3] В отделни периоди е преподавател във Висшата военно-политическа академия и началник на катедра в Академията. Бил е началник на Управлението на Съюзния секретариат за народна отбрана (ССНО). През 1973 година излиза в пенсия[4]. През 1978 г. се завръща в Скопие, където умира през 2012 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден на братството и единството със сребърен венец;
  • Орден на Народната армия със златна звезда;
  • Орден на Народната армия със сребърна звезда;
  • Орден за военни заслуги със златни мечове;
  • Орден за заслуги пред народа със сребърна звезда;
  • Медал за 10 години ЮНА;
  • Медал за заслуги на Судан, 1 клас.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник Офицер, бр. 6, 2011, стр. 7 // Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 2012-09-03.
  2. Vojna enciklopedija, 2. izd., 1978, Zvezek 8, str. 729
  3. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.304
  4. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1383. (на македонска литературна норма)