Кузман Шапкарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Кузман Шапкарев 
Роден: 1 февруари 1834
Охрид, Османска империя
Починал: 18 март 1909
София, България

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Биография[редактиране | edit source]

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 - 1859), Охрид (1859 - 1860), Прилеп (1861 - 1865, 1872 - 1873), Кукуш (1865 - 1872, 1881 - 1882), Битоля (1873 - 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун, защото:

такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много дапомага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.[1]
Кузман Шапкарев

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.[3]

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 - 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов - през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I - III, 1891 - 1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови.

Умира на 18 март 1909 година в София[4].

Кузман Шапкарев е баща на Климент Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.[5]

По-значими съчинения[редактиране | edit source]

Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен
  • 1866 — „Българский буквар“
  • 1868 — „Голяма българска читанка“ (втора част на Българский буквар)
  • 1868 — „Кратко землеописание за малички детца“
  • 1868 — „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
  • 1869 — „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
  • 1870 — „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
  • 1874 — „Майчин язик“
  • 1884 — „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
  • 1884 — „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.“
  • 1884 — „Русалии: древен и тврде интересен български обичай запазен и до днес в Южна Македония“
  • 1885 — „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
  • 2010 — "Кузман Шапкарев. Публицистика". Издание на Народно читалище "Кузман Шапкарев - 2009".


Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
  2. Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709-710.
  5. Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495 - 496.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.