Кукуряк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Кукуряк (село).

Кукуряк
Helleborus-niger.JPG
Черен кукуряк (H. niger)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ranunculales
семейство: Ranunculaceae Лютикови
род: Helleborus Кукуряк
Научно наименование
Уикивидове Helleborus
Linnaeus, 1753
Видове

Кукурякът (Helleborus) е род диви и градински цветя от семейство Лютикови (Ranunculaceae), разпространени в Европа и Средна Азия.

Хелеборусите са род от Европа и Азия от семейство (Ranunculaceae) Лютикови. Кукуряците са група очарователни малки многогодишници, които са популярни и се отглеждат от дълбока древност, често се споменават в разни легенди. Споменават се още в древногръцката и римската литература, а в средновековието са масово култивирани като лечебни растения – срещат се огромни колонии покрай изоставени и рушащи се манастири. Кукурякът съдържа голяма група алкалоиди, част от които са отровни при поглъщане в големи количества. Тези алкалоиди, извлечени от растенията и до днес се използват в хомеопатията и народната медицина.

Видове[редактиране | edit source]

Хелеборусът все повече набира популярност като градинско растение, а най-голямото предимство на този вид е фактът, че цъфти през зимата – от декември до март. Кукурякът също е наричан коледна роза, но има и сортове с цъфтеж през април-май. Основно се делят на две големи групи – стъблени и безстъблени видове, отделно има разработени и много модерни сортове кукуряк, преобладаващи предимно от безстъблената група.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Кукуряците са крайно непретенциозни растения и са лесни за отглеждане. Издържат и на пълна сянка, но малко сутрешно или следобедно слънце значително подобрява цъфтежа. Не са капризни в изискванията си към почвите, но предпочитат да са богати и добре дренирани. Силно издръжливи са на суша, но виреят добре и в по-влажни условия. За съжаление са скъпи растения, тъй като много трудно се размножават – семената се нуждаят от поне от година за да покълнат, дават много големи отклонения от родителските форми, а вегатативнотото деление на туфата е непрактично, тъй като бавно нарастват и формират колонии. Затова основно се практикува тъканно размножаване. От зона 6 нагоре са вечнозелени растения, но е добре през пролетта старите листа да се изрязват, за да може по-добре да се види цъфтежът.