Кукуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКукуш
Κιλκίς
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кукуш
Кукуш на картата на Гърция
Dimos Kilkis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кукуш
Кукуш на картата на дем Кукуш и област Централна Македония
Координати: 40°59′30.84″ с. ш. 22°52′14.88″ и. д. / 40.9919° с. ш. 22.8708° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Население 17 430 (2001)
Надм. височина 240 m
Пощ. код 611 00
Тел. код 23410

Ку̀куш (на гръцки: Κιλκίς, Килкис, на турски: Kılkış, Кълкъш) е град в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, област Централна Македония със 17 430 жители (2001). Градът е център и на Поленинска и Кукушка епархия на Гръцката православна църква.

История[редактиране | edit source]

Градът е основан на хълма Свети Георги (Агиос Георгиос), на който днес се намира едноименният манастир. В VII - VIII век манастирът е център на епископия. Манастирският комплекс е разрушен при османското нашествие в XIV век.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През първата половина на 18 век Кукуш (или Кукош) се отбелязва като село.[2] Селището, което тогава е чифлик, пострадва по време на Гръцкото въстание от 1821 година, според данните от ферман от август 1828 година.[1]

В края на 19, началото на 20 век Кукуш е голям почти чисто български град. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кукуш (Coucouche) е посочен като град с 1 170 домакинства и 155 жители мюсюлмани, 5 325 българи и 40 цигани.[3]

Писмо от католическата мисия на женската организация Мезон де Фий дьо ла Шарите в Кукуш, 6 юли 1892 година.

В 1840 година в града започва да преподава Димитър Миладинов на гръцки, но скоро е прогонен от църковните власти, заплашен от заточение, а на негово място идва Андроник Йосифчев. В 1857 година Миладинов се завръща да преподава в Кукуш заедно с Райко Жинзифов, но този път училището е българско. Владиката Мелетий Византийски ги заплашва с афоресване, но не успява да се пребори с надигащото се българско просветно движение и отстъпва пред появата на българско училище. Кукушани обаче не се задоволяват с училище и поискват български владика, което е неприемливо за Цариграската патриаршия и води до опит за уния в Кукуш.[4]


В изпълнение на условието за спиране на униатското движение в Кукуш, на 29 октомври 1859 година Партений Зографски е ръкоположен за поленински епископ в Дойран, като пеенето в църквата е и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг от водачите на българското църковно движение, както и от кукушките българи. Партений обаче наместо да изпълни помирителната роля, с която го натоварва Патриаршията, оглавява българската църковна борба. Започва да обикаля епархията, разширява употребата на църковнославянски в богослужението в църквите и съдейства за отварянето на български училища. Постепенно владиката губи подкрепата и на първоначално стоящите зад него кукушки български първенци, които го обвиняват, че е мързелив и скъперник. Партений е принуден да напусне епархията си и да се прибере в Цариград през 1867 година. През 1867 година постът отново се заема от Мелетий Византийски, който е известен противник на българското богослужение и българското образование.

В началото на 1874 г. шест общини (Солунска, Дойранска, Воденска, Кукушка, Струмишка и Малашевска) възстават против Екзархията. Три от тях (Солунска, Воденска и Кукушка) поискали от Екзархията върху пределите им да бъде учредена нова самостоятелна епархия с център Кукуш, а епископ Нил Изворов да стане неин митрополит. След получения отказ от страна на Екзархията, общините се решили на крайни действия. Те се обърнали към английския консул, за да бъдат приети в Англиканската църква начело със своя епископ. След отказа на англичаните те се обръщат към епископ Рафаил Попов, глава на българската Униатска църква, който отговорил положително на тяхното питане за възможно присъединяване към Рим. Това става след преговори с Изворов и след писменотото му заявление за готовност за присъединяването му към унията.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кукуш има 7 750 жители, от които 7 000 българи и 750 турци.[5] Целият град на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукуш има 9 712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти сърбомани, 592 българи униати и 16 протестанти. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.[6]

Към 1912 година в Кукуш има смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две забавачки. Главен учител е Никола Хърлев, а освен него в града преподават А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, С. Гъркова, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, Елена Кавракирова, Мария Измирлиева и Е. Тодорова. В селата около града преподават още Велика Чопова, Вера Сакьова, Елена Атанасова и Мария Зографова[7]. В града през 1912 година по инициатива на гражданството и с помощта на кметството е открита българска болница с главен лекар Константин Станишев. През февруари 1913 година в кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. В Кукуш по това време има и българска католическа болница под ръководството на отец Иван, под върховния надзор на игумена на местния манастир Гюстав Мишел[8].

Изгореният Кукуш
Британски войници край Кукуш през Първата световна война

Град Кукуш е освободен на 23 октомври 1912 година от чети №26 и №52 на Македоно-одринското опълчение, предвождани от Гоце Междуречки и Тодор Александров и от формираните местни чети. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и събира 1 400 пушки, реквизира храна за приближаващата българска армия и други[9]. В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров[10].

В Гърция[редактиране | edit source]

През Междусъюзническата война Кукуш е превзет и изгорен от гръцките войски и населението му избягва в България. Карнегиевата анкета заключава, че градът е подложен на системно унищожение заради българския му характер. Изгорени са 1 846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици[11]. В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села[12]. Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и Източна Тракия гърци. В 1928 година в Кукуш има 1 679 бежански семейства с 6 433 души.[13]

Кукушани[редактиране | edit source]

До 1913 година Кукуш е голям български град, в който са родени много видни българи - революционерите Гоце Делчев и Тома Измирлиев, поетът Христо Смирненски, политикът Константин Станишев от големия кукушки род Станишеви, военният Петър Дървингов. От Кукуш е и революционерът македонист Димитър Влахов.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на града се казва ФК Килкисякос и е основан в 1961 година.

Литература[редактиране | edit source]

  • Попхристов, Г. „По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. – „Македонски преглед“, № 1–2, 1936.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς. // Promo.cross. Посетен на 2014-06-12.
  2. Хилендарската кондика от 18 век. Представена от Божидар Райков, София 1998, с. 41, 43 (записи в кондика на Хилендарския манастир от 1741 г.).
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.160-161.
  4. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 164.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 98-99.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 50
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.110
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 125
  11. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.195-196
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.