Кукуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКукуш
Κιλκίς
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кукуш
Кукуш на картата на Гърция
Dimos Kilkis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кукуш
Кукуш на картата на дем Кукуш и област Централна Македония
Координати: 40°59′30.84″ с. ш. 22°52′14.88″ и. д. / 40.9919° с. ш. 22.8708° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Население 17 430 (2001)
Надм. височина 240 m
Пощ. код 611 00
Тел. код 23410

Ку̀куш (на гръцки: Κιλκίς, Килкис, на турски: Kılkış, Кълкъш) е град в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, област Централна Македония със 17 430 жители (2001). Градът е център и на Поленинска и Кукушка епархия на Гръцката православна църква.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През първата половина на 18 век Кукуш (или Кукош) се отбелязва като село.[1] В края на 19, началото на 20 век Кукуш е голям почти чисто български град. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кукуш (Coucouche) е посочен като град с 1 170 домакинства и 155 жители мюсюлмани, 5 325 българи и 40 цигани.[2]

Писмо от католическата мисия на женската организация Мезон де Фий дьо ла Шарите в Кукуш, 6 юли 1892 година.

В 1840 година в града започва да преподава Димитър Миладинов на гръцки, но скоро е прогонен от църковните власти, заплашен от заточение, а на негово място идва Андроник Йосифчев. В 1857 година Миладинов се завръща да преподава в Кукуш заедно с Райко Жинзифов, но този път училището е българско. Владиката Мелетиос Поленински ги заплашва с афоресване, но не успява да се пребори с надигащото се българско просветно движение и отстъпва пред появата на българско училище. Кукушани обаче не се задоволяват с училище и поискват български владика, което е неприемливо за Цариграската патриаршия и води до опит за уния в Кукуш.[3]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кукуш има 7 750 жители, от които 7 000 българи и 750 турци.[4] Целият град на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукуш има 9 712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти сърбомани, 592 българи униати и 16 протестанти. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.[5]

Към 1912 година в Кукуш има смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две забавачки. Главен учител е Никола Хърлев, а освен него в града преподават А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, С. Гъркова, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, Елена Кавракирова, Мария Измирлиева и Е. Тодорова. В селата около града преподават още Велика Чопова, Вера Сакьова, Елена Атанасова и Мария Зографова[6]. В града през 1912 година по инициатива на гражданството и с помощта на кметството е открита българска болница с главен лекар Константин Станишев. През февруари 1913 година в кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. В Кукуш по това време има и българска католическа болница под ръководството на отец Иван, под върховния надзор на игумена на местния манастир Гюстав Мишел[7].

Изгореният Кукуш
Британски войници край Кукуш през Първата световна война

Град Кукуш е освободен на 23 октомври 1912 година от чети №26 и №52 на Македоно-одринското опълчение, предвождани от Гоце Междуречки и Тодор Александров и от формираните местни чети. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и събира 1 400 пушки, реквизира храна за приближаващата българска армия и други[8]. В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров[9].

В Гърция[редактиране | edit source]

През Междусъюзническата война Кукуш е превзет и изгорен от гръцките войски и населението му избягва в България. Карнегиевата анкета заключава, че градът е подложен на системно унищожение заради българския му характер. Изгорени са 1 846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици[10]. В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села[11]. Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и Източна Тракия гърци. В 1928 година в Кукуш има 1 679 бежански семейства с 6 433 души.[12]

Кукушани[редактиране | edit source]

До 1913 година Кукуш е голям български град, в който са родени много видни българи - революционерите Гоце Делчев и Тома Измирлиев, поетът Христо Смирненски, политикът Константин Станишев от големия кукушки род Станишеви, военният Петър Дървингов. От Кукуш е и революционерът македонист Димитър Влахов.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на града се казва ФК Килкисякос и е основан в 1961 година.

Литература[редактиране | edit source]

  • Попхристов, Г. „По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. – „Македонски преглед“, № 1–2, 1936.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хилендарската кондика от 18 век. Представена от Божидар Райков, София 1998, с. 41, 43 (записи в кондика на Хилендарския манастир от 1741 г.).
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.160-161.
  3. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 164.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 98-99.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 50
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.110
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 125
  10. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.195-196
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.