Кук (острови)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кук.

Cook Islands
Знаме на островите Кук

(Информация)

(Информация)

Национален девиз:

няма

Официален език английски,
раротонгански
Столица Аваруа
Кралица Елизабет II
Министър-председател Джим Марурай
Площ
— Общо
— % вода
на 225-то място
236,7 км²
0%
Население
— Общо (2003)
Гъстота
на 219-то място
21 008
87 д/км²
БВП
— Общо (1999)
— На глава от
населението

112 млн $
ок. 5300 $
Независимост Няма. На 4 април 1965 г. получава самоуправление при свободна асоциация с Нова Зеландия.
Валута Новозеландски долар
Часова зона UTC-10
Национален химн Te Atua Mou'e
Internet TLD .CK
Телефонен код 682
Карта на о-вите Кук

Островите Кук са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи - Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн кв. км).

История[редактиране | edit source]

Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.

През 1901 г. островите минават под управлението на Нова Зеландия, а през 1965 г. получават право на самоуправляваща се територия. Проблемите на Островите Кук са свързани с емигрирането на квалифицираните работници в Нова Зеландия, както и с държавния дефицит.

В края на 1990-те год. на остров Мауке като островен лекар работи българинът Асен Цанев, който до ден днешен е почитан от местното население.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Островите Кук са самоуправляваща се територия, свободно присъединила се към Нова Зеландия. Жителите на островите имат новозеландско поданство. Глава на страната е кралицата на Великобритания, със свой представител. Представител на правителството на Нова Зеландия е върховният комисар.

Законодателната власт е представена от законодателното събрание, състоящо се от 25 депутати, избирани за 5 год., и министерски съвет начело с министър-председател. Към Законодателното събрание има съвещателен орган – Палата на вождовете, състояща се от 15 членове. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | edit source]

Островите Кук се състоят от 2 групи – Северни Кукови острови (6 атола) с площ 22,3 км2, и Южни Кукови острови (3 атола и 6 острова) с площ 214,3 км2.

Северната група е съставена от коралови острови, а южната островите са предимно с вулкански произход. Най-висока точка е връх Те Манга (653 м) на остров Раротонга.

Климатът е тропичен, пасатен, мек и влажен, със средногодишна температура 24°С и валежи 2 000 - 2 500 мм годишно.

Население[редактиране | edit source]

  • Население – 19 700 жители (2007).
  • Гъстота – 83,2 жители на км2.
  • Естествен прираст – 21.
  • Градско население – 63%.
  • Религиозен състав – християни 99,2% (протестанти 87,6%, католици 12,4%), други 0,8%.
  • Етнически състав – полинезийци от островите Кук – 91,3%, пукапуканци – 5,6%, европейци – 2,2%, палмерстънци – 0,6%, други – 0,3%.
  • Официален език – английски. Използват се и полинезийски езици.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 19%.
  • Административен център – гр. Аваруа (13,2 хил. жители).

В Нова Зеландия живеят около 50 хил. жители на Островите Кук. На остров Раротонга живее 73,8% от населението на страната, а на Северните острови - едва 6,3%.

Административно деление[редактиране | edit source]

6-те острова и 9-те атола представляват всеки един самостоятелна административна единица.

СЕВЕРНИ КУКОВИ ОСТРОВИ

Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
атол Манихики (Хъмфри) (Manihiki, Humphrey) 5,4 351 10°24′ ю. ш. 161°00′ з. д. / 10.4° ю. ш. 161° з. д. капитан Патриксън (13 октомври 1822)
атол Насау (Те Нуку о Нгалеву, Нгаонгао, Адел, Лайдра, Рейнджър) (Te Nuku o Ngalewu, Ngaongao, Adele, Lydra, Ranger) 1,3 71 11°34′ ю. ш. 165°25′ з. д. / 11.566667° ю. ш. 165.416667° з. д. Джордж Рул (1828)
атол Пукапука (Те Улу о те вату, Сан Бернардо, Дейнджър) (Pukapuka, Te Ulu o te watu, San Bernardo, Danger) 1,3 507 10°53′ ю. ш. 165°51′ з. д. / 10.883333° ю. ш. 165.85° з. д. Алваро де Менданя де Нейра (20 август 1595),
Джон Байрон (21 юни 1765, вторично)
атол Ракаханга (Тапуахуа, Александър, Реирсън, Литъл Гангс, Френсис, Принцеса Мариан, Аликонга) (Tapuahua, Rakahanga, Reirson, Little Ganges, Francis, Princess Marianne, Alliconga) 4,1 141 10°02′ ю. ш. 161°05′ з. д. / 10.033333° ю. ш. 161.083333° з. д. Педро Фернандес де Кирос (1 март 1606),
Фадей Белингсхаузен (15 август 1820, вторично)
атол Суворов (Suvorov, Sowarrow) 0,4 необитаем 13°17′ ю. ш. 163°07′ з. д. / 13.283333° ю. ш. 163.116667° з. д. Михаил Лазарев (7 септември 1814)
атол Тонгарева (Мангаронгаро, Пенрин, Бенет) (Tongareva, Mangarongaro, Penrhyn, Bemmett) 9,8 251 9°00′ ю. ш. 157°58′ з. д. / 9° ю. ш. 157.966667° з. д. Уилям Север (8 август 1788)

ЮЖНИ КУКОВИ ОСТРОВИ

Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
атол Аитутаки (Мангари) (Aitutaki, Mangari) 18,3 2 194 18°53′ ю. ш. 159°47′ з. д. / 18.883333° ю. ш. 159.783333° з. д. Уилям Блай (11 април 1789)
остров Атиу (Енуаману) (Atiu, Enuamanu) 26,9 572 19°59′ ю. ш. 158°07′ з. д. / 19.983333° ю. ш. 158.116667° з. д. Джеймс Кук (1 април 1777)
остров Мангаиа (Ауау Енуа) (Mangaia, Auau Enua) 51,8 654 21°55′ ю. ш. 157°55′ з. д. / 21.916667° ю. ш. 157.916667° з. д. Джеймс Кук (29 март 1777)
атол Мануае (Харви, Сандвич) (Manuae, Hervey, Sandwich) 6,2 необитаем 19°16′ ю. ш. 158°56′ з. д. / 19.266667° ю. ш. 158.933333° з. д. Джеймс Кук (22 септември 1773)
остров Мауке (Акатокаманава) (Mauke, Akatokamanava) 18,4 393 20°10′ ю. ш. 157°20′ з. д. / 20.166667° ю. ш. 157.333333° з. д. Джон Дибс и Джон Уилямс (23 юли 1823)
остров Митиаро (Mitiaro) 22,3 219 19°51′ ю. ш. 157°43′ з. д. / 19.85° ю. ш. 157.716667° з. д. Джон Дибс и Джон Уилямс (20 юни 1823)
атол Палмерстън (Palmerston) 2,1 63 18°04′ ю. ш. 163°10′ з. д. / 18.066667° ю. ш. 163.166667° з. д. Джеймс Кук (16 юни 1774)
остров Раротонга (Rarotonga) 67,1 14 153 21°14′ ю. ш. 159°47′ з. д. / 21.233333° ю. ш. 159.783333° з. д. Флечър Кристиан (1788)
остров Такутеа (Takutea) 1.2 необитаем 19°49′ ю. ш. 158°17′ з. д. / 19.816667° ю. ш. 158.283333° з. д. Джеймс Кук (1 април 1777)

Стопанство[редактиране | edit source]

Основа на стопанството на островите Кук е туризмът, в който са заети близо 3/4 от работоспособното население. Годишно островите се посещават от 83 хил. туристи.

Основни отглеждани селскостопански култури са тропически плодове и кокосови орехи. Отглеждат се и изкуствени бисери. Промишлеността е представена от 2 шивашки предприятия, пивоварен завод и предприятия за преработка на плодове и копра. От особено голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната са продажбата на пощенски марки и монети.

В административния център Аваруа и има голямо пристанище и международно летище. На островите има изградени 190 км шосета, от които 35 км са асфалтирани. Няма железопътни линии. Съотношението между селското стопанство, промишленосттта и обслужването е 18:9:73.

Култура[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]