Кулата (светилище)
| Кулата | |
 Менхирът от централната площадка на комплекса | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Кулата Местоположение в България Област Пазарджик | |
| Страна |  България |
| Област | Област Пазарджик |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
| Епоха | Халколит,Тракийска епоха |
Праисторическият мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в Община Стрелча, на 7 km южно-югозападно от гр. Копривщица и на 12 km северно-североизточно от гр. Стрелча.
Най-ранният културен пласт в комплекса датира още от Халколита, след което има прекъсване в Бронзова епоха, след което траките го припознават като свещена територия. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на Одрисите населявали региона на Същинска Средна гора в Желязна епоха и късна Античност. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България – височината му е 5.80 m.[1][2]
Откритие[редактиране | редактиране на кода]
Първите теренни изследователски проучвания на обекта са осъществени още през 2008 г. от Николета Петкова, която първа публикува откритието в научната литература.[2][3]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Светилищният комплекс в местността Кулата е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, със силно изразен наклон в южна посока. От източната си страна граничи с шосето Стрелча – Копривщица, от западната има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дере, на юг плавно се спуска към местностите Гергински гьол и Исара.
Най-високата част представлява сравнително заравнена площадка от която се открива гледка към цялата Стрелчанска долина, върховете Бунай, Стръмонос от запад и Влък и Богдан на изток. Изсичанията по скалите са предимно кръгли и продълговати с приблизителни размери от 0,05 m до 0,50 m.
Доминиращ във височина е жертвеник, разположен върху два игловидни блока. Оформен е седалковидно, с диаметър от 0,90 m, като седящата част е с широчина 0,80 m, дължина 0,65 m и дълбочина 0,55 m. Съоръжението може да се причисли към групата на т. наречените „тронове“, известни от множество светилища на територията на Източното Средиземноморие. „Тронът” е разположен на главната ос, към Зимното слънцестоене. В южната му периферия е оформена лява стъпка (човешко стъпало), която се излива на югозапад. Горната част на жертвеника е осеяна от множество изсичания, като единствено на север няма улеи за изтичане.[4][5]
Прецизно оформена дъговидна скална арка се наблюдава в южната част на площадката. Допряна е до единия от игловидните скални блокове, които поддържат трона. Височината в светлата част е 1,87 m и е широка 1,60 m Ориентирана е към югоизток, т.е. към пролетното и есенното равноденствие. Нишата, оформена от лявата страна по всяка вероятност е дарова.
Масивно скално съоръжение се наблюдава северно от арката. Каменна плоча е поставена върху няколко по-малки скали, като образува заслон. От долу е изсечена и е двускатно оформена, като по този начин се е образувал „зъб“ с височина от 0,50 m и дължина 2,35 m. Този зъб е положен върху югоизточната и източната подпора. Съоръжението е „стъпило“ на четири скални блока, които са добре оформени. Подобно съоръжение е регистрирано в Северен Пирин, в местността Капатника и се нарича пирустия.[6] Ясно си личи улея, който пресича пирустията и продължава надолу по отвесната скала. В най-високата част под съоръжението височината е 1,65 m и е удобно за сядане. При северозападната подпора има кръгло изсичане с дълбочина от 0,50 m и диаметър 0,12 m. При сегашното положение на покривната плоча е невъзможно нейното изсичане, което предполага вторичното покриване на съоръжението.[7]
Връзка с други обекти[редактиране | редактиране на кода]
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани.
Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.[8]
Изследователски екип[редактиране | редактиране на кода]
Първите теренни проучвания в района са осъществени след 2008 г. от Николета Петкова, която в качеството си на докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ уведомява своя научен ръководител проф. Васил Марков. Проучванията в района на град Стрелча се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев и Николета Петкова. Консултанти на екипа са проф.Васил Марков, д-р Алексей Стоев – директор на филиала на ИКСИ (БАН) в Стара Загора, доц. д-р Деян Вангелов от СУ „Климент Охридски“.[9]
Пътеводител[редактиране | редактиране на кода]
Липсват каквито и да са указателни табели, които да насочват към обекта. Ориентир за мястото са заслон и чешма в близост до Републикански път III-606 между Стрелча и Копривщица.
Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Менхир -
Долмен -
Долмен (близък план) -
Скална площадка и менхир -
Ритуални издълбавания
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Скумсале
- Качулата
- Исара
- Студен кладенец (светилище)
- Светилище Гарванов камък (Старосел)
- Люляковото светилище
- Жаба могила
- Тракийска резиденция „Смиловене“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org Тракийско светилище Кулата
- ↑ а б Петкова, Н.; „Скален мегалитен комплекс в местността Кулата, Стрелча“ – Сборник „Граници на културологията“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2
- ↑ Petkova, Nikoleta Megalithic Sanctuaries from Tsentralna Sredna Gora Mountain in MEGALITHIC CULTURE IN ANCIENT THRACE, Neofit Rilski University Press Blagoevgrad 2015
- ↑ Трон е регистриран в мегалитното светилище над Долното Полежанско езеро в Пирин (Марков 2007: 48); В мегалитно светилище до манастира Трескавец в Македония са изсечени 4 трона (Марков 2007: 54); Над двореца- светилище в крепостта Перперек – един, със стъпало за крака и облегалка за ръцете (Овчаров, Коджаманова 2006: 43-44); Два трона в светилището до с. Татул (Овчаров 2005: 8); Двоен трон от „Града на Мидас“ (Василева 2005: 96) и пр.
- ↑ "Съществува една група паметници, която се нуждае от специални астрономически изследвания в бъдеще. Това са така наречените “скални тронове”. От досегашните публикации са известни общо 8 – 10 такива, но вероятно отбележи, че тези съоръжения никога не заемат централното място в съответния култов комплекс, но са изсичани най-често по ръбовете на скали (често високи), с ориентация към източния хоризонт (без изключения!)." Дерменджиев Н., „Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България“; София: БАН, 2007
- ↑ Марков 2007: 74
- ↑ Петкова 2012: Петкова, Н. Тракийски мегалитни светилища в района на град Стрелча. В: Култура и културни практики. Благоевград: УИ Неофит Рилски, 101-123
- ↑ Дора Александрова, „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – marica.bg
- ↑ „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ Архив на оригинала от 2014-08-10 в Wayback Machine. – art-visa-bulgaria.eu (30.11.2011 г.)
| |||||||
