Кула (вилает Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кулата.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
| Кула Kula | |
| — село — | |
  Кула  Кула | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Население | 86 души (2000) |
| Пощенски код | 39700 |
Кула или Кулата (на турски: Kula) е село в околия Ковчас, вилает Лозенград, Турция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в близост до българо-турската граница, 48 км северно от Лозенград.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кула е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кулата (Koulata) има 52 домакинства и 220 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кулата са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Кула се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кула
Васил Янчов, свещеник в Коджа бук, Средецко, член на ВМОРО[4]- Димитър Ив. Лапчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на лозенградска партизанска дружина. носител на бронзов медал[5]
- Милан Петков, български революционер, деец на ВМОК
- Рали Инджев, български революционер, деец на ВМОРО
- Стоян Михалев (1874 – ?), български революционер, лозенградски селски войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 406.