Култура на Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панорама от нивото на Бехистунския надпис

Иран е една от малкото съвременни държави наследници на древна цивилизация и култура, обхванала по-голямата част от земите на т.нар. "люлка на човечеството". Преди 26 века на земите на днешен Иран е основана първата глобална световна държава и империя - Персийската империя, положила началото на глобализма и всеобщата (всемирната) история на света, човечеството и цивилизацията.

Изучаването основно на културата на иранските народи e предмет на обособена научна дисциплина наречена иранистика, дял на ориенталистиката. Възникването на иранистиката е плод на първото най-значимо културно (в случая епиграфско) разкритие на 19 век - Бехистунския надпис.

Име[редактиране | edit source]

«И разгъна Ездра законът пред очите на всички хора»
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Името на Персия е променено на Иран през 1935 г. - като по-обединяващо за преимуществено арийското население на страната. Името "Иран" идва от старата форма "Арианам", т.е. "земя на арийците". Самите персийци отдавна наричат своята страна така, а от 1935 г. това име е официализирано и за пред останалия свят. Посредством името си Иран подчертава арийския си произход - на страна на водещия ирански азиатски индоевропейски народностен клон.

Още първите персийски царе (шахиншахове) се титуловат като "царе на арийците". В гробницата на Дарий I в най-древната и първа столица на първата световна империя - Персеполис, под огромен барелеф стои надпис:

Аз - Дарий, цар велик, цар на царете, цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец от арийски род...

Развитие[редактиране | edit source]

Културното развитие на Иран и днешното му състояние е плод на няколко продължили векове последователни наплъстявания, които днес еклектично се съчетават в традициите и манталитета на съвременните иранци.

Древна Персия е свързана с първата исторически възникнала световна религия - зороастризма. Ахура Мазда се бори с девите на съседните индийски арийци, явявайки се тяхна опозиция и полагайки за историята по този начин началото на дуализма, т.е. борбата между доброто и злото, между съзидателното и разрушителното начало, между битието и нищото. Тематиката на древноперсийската култура и цивилизационно наследство е главна в творчеството за един от най-известните философи на 19 век - Фридрих Ницше (виж Тъй рече Заратустра и Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето). Друга една от най-известните личности на 20 век - британския писател-фантаст Хърбърт Уелс в своята "Кратка история на света" твърди, че 6 век пр.н.е. е най-важния в човешката история, своеобразен рубикон - и не заради разрушаването на Йерусалим и Соломоновия храм или за откритието и въвеждането от Крез на таланта, а заради основаването на първата световна държава и империя - Персийската, дала на света шаха, зороастризма и най-важното - чувството за всеобща съдба, т.е. за история на всемирното човечество.

Културни периоди[редактиране | edit source]

Антично културно развитие[редактиране | edit source]

Безспорно звездния момент на иранската (персийската) култура e държавата на Ахеменидите. Ездра при Артаксеркс II през 398 г. пр.н.е. действайки сред народа си като персийски наместник кодифицирал Законът, давайки на народа си и чрез народа си на човечеството Мойсеевия закон - Декалогът. В този смисъл, в своята история правото бележи най-важната си крачка към универсалност още преди римското право да придобие това си значение, роля и функции.

Партското царство на Аршакидите след "развързването на Гордиевия възел" се явило като партия-опозиция на изток на единствено възможната цивилизационна посока за разширение на създадената от Древен Рим - Римска империя.

Сасанидското царство бележи края на античния зороастрийски културен период в историята на Иран, чийто земи стават обект на инвазия и завладяване с налагане на исляма от Арабския халифат през 7 век, настъпило след края на титаничния античен римско-персийски сблъсък.

Средновековно ислямско развитие[редактиране | edit source]

Средновековната култура на Иран е ислямска - в шиитския му вариант. В периода 7 - 15 век земите и народите на днешен Иран попадат последователно в продължение на векове под арабско, тюркско и монголско влияние и донякъде власт, като начело на Персия се сменят последователно редица управляващи династии, по правило произхождащи от поредните завоеватели на страната. Хулагу пък е известен със симпатиите си и благоразположене към християнска Европа. Независимо от историческите премеждия, държавното, и най-вече културното единство и интегритет на иранските народи остават непроменени от античността. Сефевидите превеждат древната държава и култура до съвременността - началото на Голямата игра. По ирония на съдбата началото на днешната геополитика (след Виенския конгрес и в контекста на Източния въпрос) е положено за мястото откъдето произлиза царската игра още от древността.

Съвременно развитие[редактиране | edit source]

Първата и последна революция през 20 век преди падането на Берлинската стена са ирански - Персийската конституционна революция и Ислямската. В контекста на историко-културното си развитие, Иран с неговата култура през 20 век се явяват уникално съчитание между традиции, религия и идеология.

Значение[редактиране | edit source]

Според водещите съвременни културни антрополози (виж и Арнолд Джозеф Тойнби) иранското културно наследство е фундаментално и ключово към разбирането на съвременния свят.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]